Д-р инж. Даниела Атанасова, д-р инж. Димитрия Михайлова, доц. д-р Мария Левкова са тазгодишните носителки на националното отличиe „За жените в науката“ за България. Престижната награда им бе присъдена за техните новаторски научни идеи на официална церемония в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалното участие на г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България. Събитието бе уважено още от акад. Николай Витанов, зам.- министър на образованието и науката, Елена Шекерлетова, зам.-министър на външните работи и председател на Националната комисия за ЮНЕСКО – България, и бе гледано на живо от множество официални гости, представители на научната общност и журналисти.
„За жените в науката“ на L'Oréal и ЮНЕСКО са сред най-реномираните и очаквани ежегодни отличия в научната общност в България, предоставящи финансова подкрепа на млади жени учени. Отличията имат за цел да подкрепят техните научноизследователски кариери и да ги вдъхновят да разкрият целия си научен потенциал. Трите изключителни победителки за тaзи година бяха наградени с по 5000 евро всяка за своите амбициозни научни проекти в областите химия, математика и информатика, и медицина. Всеки един от тези проекти е впечатляващ със своя висок потенциал за глобална приложимост и социална значимост.
Проектът, с който д-р инж. Даниела Атанасова впечатли журито на „За жените в науката“ за 2024 г., е фокусиран върху разработването на иновативен текстилен материал, който комбинира памучен плат с биополимери като хитозан и желатин за козметични и медицински приложения. Той помага при кожни заболявания като акне, псориазис и хронични рани, подобрява външния вид на кожата, ускорява регенерацията и забавя стареенето. Успехът ѝ потенциално би помогнал за създаването на ново поколение устойчиви текстилни продукти, които значително да подобрят качеството на живот и възможностите за персонализирана грижа за кожата. В момента Даниела е главен асистент в катедра „Текстил, кожи и горива“ в Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ) в София.
Д-р инж. Димитрия Михайлова е името на втората победителка по програмата „За жените в науката“ тази година. С развитието на технологиите и навлизането на 6G мрежите, киберзаплахите стават все по-сложни, особено когато използват изкуствен интелект (AI) и машинно обучение (ML). Проектът на Димитрия се фокусира върху намирането на решения за този нарастващ проблем, като изследва как тези технологии могат не само да бъдат средство за атака, но и мощен инструмент за защита. Нейната цел е да разработи иновативни алгоритми, които ефективно да противодействат на сложни и трудно откриваеми кибератаки, осигурявайки по-сигурна и устойчива цифрова среда. Проектът е от ключово значение, защото предлага решения за един от най-големите проблеми на нашето време – сигурността в един все по-свързан и зависим от технологиите свят. В момента Димитрия е главен асистент в катедра „Комуникационни мрежи“ към Факултета по телекомуникации на Технически университет – София.
Третата победителка за 2024 г. доц. д-р Мария Левкова, която разработва иновативен проект, насочен към изследване на генетичния и епигенетичния профил на рак на дебелото черво – второто най-често срещано злокачествено заболяване в България за 2023 г., според данни на Националния статистически институт. Нейната цел е да идентифицира ключови биомаркери, които да позволят по-прецизна диагностика, надеждна прогноза и индивидуализирано лечение за пациентите. Проектът е от изключителна значимост, тъй като адресира сериозен здравен проблем и предлага метод, който може да подобри лечението и да увеличи шансовете за оцеляване. Чрез изследването на тези биомаркери лекарите ще могат да персонализират терапиите и да проследяват риска от рецидив, което ще доведе до по-ефективни резултати както за пациентите, така и за здравната система като цяло. В момента Мария е доцент в катедра „Медицинска генетика“ към Медицински университет – Варна и лекар специалист по медицинска генетика в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.
Oще информация за победителките можете да откриете в специалната дигитална брошура за тях тук.
Тази година националната програма „За жените в науката“ се провежда в България за 14-и пореден път в партньорство между L'Oréal България, СУ „Св. Климент Охридски“ и Националната комисия за ЮНЕСКО – България. Това е осма поредна година, в която г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, подкрепя с присъствието си каузата на L'Oréal и ЮНЕСКО за повече жени в науката. Събитието бе уважено още от редица официални лица и висши представители на научната общност, сред които Амелия Гешева, заместник-министър на културата, Яна Генова, зам.-кмет „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ към Столична община, акад. Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките, акад. Тони Спасов, зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ и председател на Журито на „За жените в науката“ 2024, и други.
„Горда съм, че вече 26 години L'Oréal и ЮНЕСКО се обединяват в мисията да изградят бъдеще, в което науката е по-равноправна, а жените учени получават заслужено признание за своя принос към решаването на ключови глобални предизвикателства. До момента сме подкрепили над 4400 жени изследователки в световен мащаб, сред които 39 забележителни български учени. Тазгодишните победителки са поредното доказателство, че жените в науката играят важна роля за напредъка на човечеството. Благодаря на нашите партньори – Националната комисия за ЮНЕСКО-България и Софийския университет – за подкрепата в провеждането на програмата „За жените в науката“ в България вече 14 години, с която заедно доказваме, че светът има нужда от наука, а науката – от жени!“, каза Ваня Панайотова, генерален мениджър на L'Oréal за България и региона Адриатика-Балкани и Румъния, по време на церемонията по награждаването на тазгодишните носителки на отличието „За жените в науката“.
През 2024 г. програмата в България получи и силна медийна подкрепа от страна на: БНР, bTV Radio, радио N-JOY, Стандарт, Мениджър, сп. Cosmopolitan, сп. GRAZIA, сп. EVA, сп. Glamour, сп. Жената днес, Novinite.bg, Jenite.bg, Mika Magazine, сп. Наука, View Sofia, Bela.bg, Code Health TV.
*Научен репорт на UNESCO с прогноза за 2030 г.
Д-р инж. Даниела Атанасова
Д-р инж. Даниела Атанасова е главен асистент в катедра „Текстил, кожи и горива“ в Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ) в София. През 2014 г. завършва бакалавърска степен по специалност „Технологичен дизайн на текстила и кожите“ в ХТМУ с дипломна работа на тема: „Получаване и изследване на памучен плат, модифициран с хидрогел, съдържащ ZnO наночастици“. През 2016 г. придобива магистърска степен по „Текстилната химия“ в същия университет, а през 2022 г. защитава докторска дисертация на тема: „Текстилни материали, реагиращи на външни въздействия с промяна в свойствата си“.
Научната ѝ работа е насочена към разработването и изследването на текстилни материали с предварително зададени свойства, които намират приложение в екологични и биомедицински области. Тя се стреми към използването на съвременни технологии, които са ефективни, екологични и практически приложими.
Даниела е съавтор на 10 научни публикации и е участвала в над 20 научни форума у нас и в чужбина. През 2019 г. е избрана измежду 47 други кандидати да участва в лятно училище в Гърция, организирано от COST акцията CA17107 – European Network to connect research and innovation efforts on advanced Smart Textiles (CONTEXT). През 2022 г. и 2024 г. печели финансиране за два свои проекта по програмата на МОН „Млади учени и постдокторанти – 2“. От 2022 г. е член на Научно-техническия съюз по текстил, облекло и кожи.
Как и кога се зароди интереса Ви към науката?
Интересът ми към химията беше провокиран още в ученическите ми години от моята учителка г-жа Йовчева, също възпитаник на ХТМУ. А на по-късен етап от моите научни ръководители проф. д-р инж. Десислава Грабчева и проф. дхн инж. Иво Грабчев, които ми дадоха и продължават да ми дават много ценни насоки, без които успехите ми до момента не биха били възможни.
Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте отличието „За жените в науката“?
Темата на проекта, с която спечелих стипендията „За жените в науката“ е „Получаване на композитен материал от памучен плат, модифициран с биополимери за фармацевтични и козметични приложение. Стареенето на кожата е естествен процес, който влияе негативно върху физическото и психично благополучие на човека. Също така при нарушаване целостта на кожата възникват рани, чието заздравяване може да се усложни поради различни причини. За подобряване състоянието на кожата и за по-бързото заздравяване на раните в практиката се използва успешно фотодинамичната терапия. Тя се основава на активиране на фоточувствително съединение със светлина, при което кислорода се превръща предимно в активен синглетен кислород. Текстилните материали имат съществено предимство спрямо другите материали, тъй като са удобни за носене от човек и това ги прави подходящи за козметични, фармацевтични и медицински приложения. Освен това могат да бъдат носители, както на фоточувствителни съединения, така и на други биологично активни вещества. Затова целта на предложения проект е разработването на композитни материали от памучен плат, който ще бъде обработен с биополимерите хитозан и желатин, както и с хитозан, модифициран с фоточувствително съединение. В структурата на този материал ще бъде включено и биологично активното вещество ресвератрол, което е известно с положителния си ефект върху състоянието на кожата, поради неговите противовъзпалителни, антимикробни и противотуморни свойства. Тези материали ще бъдат охарактеризирани и ще се изследва потенциала им като активни превръзки за рани и за подобряване състоянието на кожата. Получените резултати се очаква да имат изразен социален ефект, тъй като доброто здравословно състояние има решаваща роля за благосъстоянието на всеки човек.
С какво ще Ви помогне отличието „За жените в науката“?
Отличието ще подпомогне не само експерименталното осъществяване на целите на проекта, но също представянето и разпространението на резултатите под формата на публикации, участия в различни научни форуми и др. В чисто емоционален аспект Наградата ми дава увереност и самочувствие да продължа да се занимавам с научна дейност.
Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?
Оптимист съм и смятам, че с постоянство, човек може да постигне целите си. Бих искала да вдъхновя с работата си младите хора да продължат да се занимават с наука.
Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?
Ще посъветвам момичетата, които искат да се занимават с наука да се заредят с много търпение, да вярват в себе си и да не се отказват от мечтите си. Трудностите съпътстват научната работа, но след това удоволствието от постигнатите резултати е много голямо.
Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?
Вярвам, че науката е двигател на човешкото развитие и не полът, а идеите са важни. Вярвам, че светът има нужда от наука, а науката от жени и тази нужда ще нараства с всеки изминат ден!
Д-р инж. Димитрия Михайлова
Д-р инж. Димитрия Михайлова е главен асистент в катедра „Комуникационни мрежи“ към Факултета по телекомуникации на Технически университет – София. Завършва бакалавърска степен през 2014 г. и магистърска степен през 2016 г. в ТУ-София със специалност „Телекомуникации“. През 2019 г. защитава докторска дисертация на тема: „Методи и алгоритми за сигурни комуникации на физическо ниво в безжични телекомуникационни мрежи“.
Научната ѝ дейност е насочена към разработване и изследване на различни подходи за установяване на сигурност, предимно чрез подходи на физическия слой от комуникационния модел. Тези алгоритми обикновено се основават на теорията на информацията и осигуряват високо ниво на защита, използвайки естествените случайни свойства на сигналите и комуникационната среда. Те се отличават с ниска изчислителна сложност и енергийна ефективност, което ги прави изключително подходящи за внедряване в системи с ограничени ресурси.
Димитрия е съавтор на 31 научни публикации, представени на международни конференции или публикувани в научни списания. Участвала е в един образователен проект и осем научноизследователски проекта, от които четири са текущи.
Kак и кога се зароди интересът Ви към науката?
Интересът ми към преподавателската дейност и към науката се зароди още в детска възраст по примера на моите родители, които са инженери, а баща ми е и университетски преподавател. Впоследствие, когато станах студентка във Факултета по телекомуникации на Технически университет – София, интересът ми към науката се засили при срещата ми с множеството вдъхновяващи преподаватели там, сред които и моите научни ръководители – доц. д-р Златка Вълкова-Джарвис и проф. д-р Георги Илиев.
Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте отличието „За жените в науката“?
Темата на моя проект е „Подходи за киберсигурност срещу атаки, интегриращи изкуствен интелект и машинно обучение, в безжични системи от следващо поколение“. В съвременния свят, за съжаление, все по-често се говори за войни, включително и хибридни такива. Това прави темата за сигурността все по-актуална. От една страна, развитието на технологии като машинно обучение и изкуствен интелект може да бъде използвано за подобряване ефективната работа на мрежите от следващо поколение, като 6G, повишаване на техните надеждност и устойчивост. От друга страна, тези технологии може да се използват за създаването на сложни кибератаки, които да бъдат по-трудно откриваеми и по-ефективни. Основна цел на проекта е да анализира нови и усъвършенствани атаки, базирани на машинно обучение и изкуствен интелект, както и съответните мерки за противодействие на този вид атаки. В резултат следва да бъде предложен нов алгоритъм или метод за киберсигурност, който да преодолява ефективно атаки, базирани на машинно обучение и изкуствен интелект.
С какво ще Ви помогне отличието „За жените в науката“?
Резултатите от работата ми по проекта следва да добият публичност чрез разработването на две научни публикации, които да бъдат представени на международни конференции и/или публикувани в научни списания. Средствата, предоставени ми от стипендията „За жените в науката“, ще послужат за покриване на таксите за правоучастие и таксите за публикуване на постигнатите научни резултати.
Друга основна част от средствата може да бъде използвана за закупуване на софтуер за провеждане на симулационни изследвания и/или хардуер за създаване на експериментална опитна постановка, което ще помогне за развитието на бъдещата ми научноизследователска дейност.
Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?
Според мен България заема едно достойно място в развитието на науката на европейско и световно ниво. Ето защо, виждам бъдещето си на млада жена учен в България като обещаващо - бъдеще, изпълнено с работа по национални и международни проекти на различни интересни тематики, свързани с динамичната и бързоразвиваща се област на киберсигурността в телекомуникациите.
Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?
На всички момичета, които искат да се занимават с наука, бих казала, че са избрали един изключително интересен и вълнуващ професионален път, по който ще срещнат и много трудности. Но, колкото и нерешими да изглеждат на моменти поставените задачи, когато вложат чувство и мисъл в това, което правят, резултатите няма да закъснеят, а удовлетворението ще бъде още по-голямо. И не на последно място, бих ги поздравила за чудесния избор, който са направили - да се посветят на науката.
Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?
Вярвам, че светът има нужда от наука, защото тя е неизменна част от развитието на едно общество и една от първите стъпки за подобряване на начина и качеството на живот. Убедена съм, че науката, както и всяка една сфера, има нужда от жени.
Доц. д-р Мария Левкова
Доц. д-р Мария Левкова, д.б. е доцент в катедра „Медицинска генетика“ към Медицински университет – Варна и лекар специалист по медицинска генетика в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. През 2016 г. завършва магистратура по медицина в МУ – Варна като първенец на випуска. През 2017 г. е назначена за асистент в катедрата „Медицинска генетика“ и е зачислена за специализация. През 2021 г. успешно защитава дисертационен труд на тема: „Молекулярно-генетични и имунологични биомаркери при медико-генетичното консултиране на семейства с инфертилитет“. Посещавала е обучителни курсове в Гърция и Германия.
Научните ѝ интереси са насочени към генетиката на редките болести и онкологичните заболявания.
Mария има 30 пълнотекстови научни публикации и над 40 участия в национални и международни научни форуми. Тя е член на Българското дружество по генетика на човека и Европейското общество по човешка генетика (ESHG).
Kак и кога се зароди интереса Ви към науката?
Интересът ми към медицината се зароди още в гимназията, когато започнахме да изучаваме темите за човешката анатомия. Учебникът не ми беше достатъчен, и с любопитство започнах да търся допълнителна информация. Като студент вече знаех, че искам да се занимавам не само с клинична практика, но и с научни изследвания. Това мое желание се реализира отлично в избраната от мен специалност – Медицинска генетика, тъй като именно тя представлява един от най-бързо развиващите се и обещаващи клонове на съвременната медицина.
Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте отличието „За жените в науката“?
Темата на проекта, с който спечелих, е проучване на мутационния профил на дебелочревен карцином чрез изследването на РНК, извлечена от туморна тъкан, чрез прилагане на секвениране от трето поколение. Основната цел на спечелилия научен проект е да се идентифицират характерни патогенни варианти в туморната тъкан, които могат да имат роля за хода и прогнозата на заболяването.
С какво ще Ви помогне отличието „За жените в науката“?
Отличието „За жените в науката“ ще ми даде възможността да проведа запланираните от мен научни изследвания, като осигури необходимите ресурси за тази цел. Това не само ще надгради научните ми познания и практически умения, но и ще ми помогне да обогатя наличните към момента данни за развитието на туморния процес.
Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?
Виждам бъдещето си в Медицински университет Варна, в университетска болница „Св.Марина“ като учен, който има потенциала да допринесе за развитието на науката у нас. Благодарна съм, че съм част от един прекрасен, млад колектив и че заедно можем да сме част от големи научни проекти и да спомогнем за въвеждането на нови методи за диагностика, които да бъдат достъпни и у нас.
Като млада жена в науката, осъзнавам, че имам възможността да вдъхновя и подкрепя следващото поколение жени учени, защото винаги трябва да има приемственост между поколенията.
Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?
Бих ги посъветвала да не спират да са любознателни, да не спират да търсят отговора на въпроса „защо“, независимо в коя област. Също така да не се отказват, защото ще има трудности, но удовлетворението от всяко малко откритие или постигнат успех е безценно. Нека знаят, че жените имат своето място в науката и че техният принос е нужен и ценен.
Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?
Да, вярвам, че днес светът се нуждае от наука повече от всякога, и също толкова силно — науката се нуждае от жените. Жените в науката допринасят не само със своите знания, но и с различен поглед и подход, сравнено с мъжете. Затова е време повече момичета да припознаят науката като своя професия.
