Д-р Николета Кирчева, д-р Росита Кокотанекова и д-р Росица Паунова са тазгодишните носителки на националното отличиe „За жените в науката“ за България. Престижната награда им бе присъдена за техните новаторски научни идеи на официална церемония в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ със специалното участие на г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България. Събитието бе уважено още от Васил Терзиев, кмет на Столична община, проф. Генка Петрова, зам.-министър на образованието и науката, Елена Шекерлетова, зам.-министър на външните работи и председател на Националната комисия за ЮНЕСКО – България, и бе гледано на живо от множество официални гости, представители на научната общност и журналисти.
„За жените в науката“ на L'Oréal и ЮНЕСКО са сред най-реномираните и очаквани ежегодни отличия в научната общност в България, предоставящи финансова подкрепа на млади жени учени. Отличията имат за цел да подкрепят техните научноизследователски кариери и да ги вдъхновят да разкрият целия си научен потенциал. Трите изключителни победителки за тaзи година бяха наградени с по 5000 евро всяка за своите амбициозни научни проекти в областите физика, химия и медицина. Всеки един от тези проекти е впечатляващ със своя висок потенциал за глобална приложимост и социална значимост.
Проектът, с който д-р Николета Кирчева впечатли журито на „За жените в науката“ за 2023 г., е фокусиран върху разработването на алтернативна антибиотична терапия с фокус върху използването на метали с антибактериално действие като сребро и галий. Основната задача е да се проучи детайлно как тези елементи, които не са естествена част от организма, проявяват лечебен ефект. Изследванията на Николета ще предоставят основа за разработка на нови метал-базирани лекарства с насочено действие. Успехът й потенциално би помогнал за разрешаване и на зачестилия проблем със злоупотребата с антибиотици и все по-масовата резистентност към тях, което води до трудности в лечението на различни сериозни заболявания. Това прави проекта на Николета не само интересен, но и изключително актуален и с голямо глобално значение. В момента тя е главен асистент в Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“ – БАН.
Д-р Росита Кокотанекова е името на втората победителка по програмата „За жените в науката“ тази година. Тя е талантлив астроном с обширен опит в изучаването на малки небесни тела, което представлява рядко изследвана област в България. Нейният принос към проучването на астероиди е отличен от Международния астрономически съюз, който кръщава един от тях с нейното име. Проектът на Росита се фокусира върху изследването на еволюцията на кометите, където се съдържа ключова информация за началото на Слънчевата система и факторите, които са допринесли за развитието на живота на Земята. Изследванията й включват обработка на данни от Кентаври и участие в мисията на Европейската космическа агенция – Comet Interceptor. Познанията, които ще се придобият при успешно изпълнение на проекта, не само ще разширят общото разбиране за кометите, но и ще предоставят възможности за бъдещ добив на полезни ресурси в космоса. В момента Росита е главен асистент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН.
Третата победителка за 2023 г. д-р Росица Паунова, която има изявен интерес да развива невронауката у нас и в Европа, е асистент и редовен докторант в Катедра по психиатрия и медицинска психология към Медицински университет – Пловдив. Нейният проект изследва негативните форми на шизофрения чрез функционален ядрено-магнитен резонанс и методи, базирани на изкуствен интелект. Целта му е да допринесе за по-добро разбиране и управление на менталните заболявания с цел подобряване на качеството на живот на засегнатите лица. Проектът на Росица е с огромна социална значимост, предвид националната статистика – броят на лекуваните пациенти с шизофрения в България за 2022 г. е над 16 000, от които поне 2000 със значителни негативни симптоми, които водят до това те да са трайно неработоспособни и в тежест за себе си и за околните.
Тази година националната програма „За жените в науката“ се провежда в България за 13-и пореден път в партньорство между L'Oréal България, СУ „Св. Климент Охридски“ и Националната комисия за ЮНЕСКО – България. Това е седма поредна година, в която г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, подкрепя с присъствието си каузата на L'Oréal и ЮНЕСКО за повече жени в науката. Събитието бе уважено още от редица официални лица и висши представители на научната общност, сред които акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, акад. проф. Николай Витанов, зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ и председател на Журито на „За жените в науката“ 2023, и други.
„През последните 25 години, Фондация L'Oréal и ЮНЕСКО работят усилено за изграждането на едно по-равноправно бъдеще в науката, в което жените учени имат равни възможности и заслужено признание за приноса си в решаването на глобалните предизвикателства. Успяхме да подкрепим повече от 4100 жени от различни научни области по целия свят. А 7 от всички наградени дами в света в рамките на международната програма вече са спечелили Нобелова награда за наука! Изключително горда съм, че вече 13 години провеждаме тази програма в България и сме наградили 36 невероятни местни млади жени учени. Високите постижения на тяхната изследователска работа са доказателство за нашето мото, че светът има нужда от наука, а науката – от жени!“– каза Ваня Панайотова, генерален мениджър на L'Oréal за България и региона Адриатика-Балкани и Румъния, по време на церемонията по награждаването на тазгодишните носителки на отличието „За жените в науката“.
През 2023 г. програмата в България получи и силна медийна подкрепа от страна на: БТА, Стандарт, Мениджър, Телеграф, БНР, Информационна агенция „Фокус“, Dir.bg, Cosmopolitan, GRAZIA, Glamour, сп. Жената Днес, Novinite.bg, Jenite.bg, Mika Magazine, сп. Наука, View Sofia, Momichetata.com, Bela.bg, Code Health TV.
*Научен репорт на UNESCO с прогноза за 2030 г.
НИКОЛЕТА КИРЧЕВА
Д-р Николета Кирчева е главен асистент в Института по оптически материали и технологии „Акад. Й. Малиновски“ към БАН. Тя завършва бакалавърска степен по химия и магистърска степен по медицинска химия във Факултета по химия и фармация към СУ „Св. Климент Охридски“. Николета успешно защитава докторска дисертация в Софийски университет по „Теоретична химия“ през 2020 г., която е отличена в Конкурса за високи научни постижения на Съюза на учените в България през 2020 г.
Тя е член на групата „Изчислителна химия и молекулно моделиране“ в ИОМТ, БАН. През 2023 г. е удостоена с наградата на БАН „Проф. Марин Дринов“ за млади учени до 35 г. за постижения в научно направление „Биомедицина и качество на живот“.
Научната ѝ дейност се фокусира върху изследването на конкуренцията между метали в биологични и биомиметични системи, с приложение в хранително-вкусовата промишленост, медицината и фармацията. В научната си кариера до момента тя е публикувала 25 научни статии, член e на колектива на шест настоящи научни проекта, като е ръководител на два от тях, и e участвала активно в 17 международни конференции.
Как и кога се зароди интереса Ви към науката?
Любовта ми в частност към химията се зароди още в гимназиален етап, но след като в университета започнах да уча в дълбочина, разбрах, че съм направила правилния избор. Истински осъзнах колко много ми харесва научната работа, когато през 2015 г. изработих своята дипломна работа при проф. дхн Тодор Дудев от ФХФ, с която защитих магистърска степен.
Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте отличието „За жените в науката“?
Проектът, с който спечелих отличието „За жените в науката“, е озаглавен „Разработване на алтернативна антибиотична терапия с акцент върху метали с антибактериално действие: Ag+/Ga3+/Ga-PPIX като иновативно лечение“. Целта на проекта е да се разгледа в детайли механизмът на антибактериално действие на двата абиогенни йона (такива, които нямат функция в тялото, но при определени условия проявяват лечебен ефект). Тази тематика е изключително актуална, защото все повече учени алармират за появата на бактерии, резистентни към цели класове антибиотици и причиняващи трудно лечими заболявания като туберкулоза и кистична фиброза (муковисцидоза). Като приложим методите на компютърното моделиране, ще се опитаме да разкрием важни детайли около механизма на терапевтично действие на среброто и галия. Така ще разкрием важни условия, които метал-базираните лекарства е необходимо да изпълняват, за да проявяват по-добър лечебен ефект и ще насочим колегите експериментатори в правилната посока на разработване на иновативни лекарства с насочено действие.
С какво ще Ви помогне отличието „За жените в науката“?
Националното отличие „За жените в науката“ ще ми помогне да повиша качеството на провежданите изследвания, както и да популяризирам получените резултати сред научната общност. Това признание безспорно допълнително ме мотивира да изпълня заложената висока цел на проекта.
Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?
Смятам, че особено през последните години се забелязва положителна тенденция в подкрепата на младите учени, в частност и на жените учени. Освен това в България работят много квалифицирани и успешни учени, от които да черпим опит и знания. Определено виждам своето бъдеще като жена учен в положителна светлина, тук в България, където са и моето семейство и приятели, и се надявам да предам своя опит на младите момичета, които ще се присъединят към нас.
Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?
Бих ги посъветвала да вярват силно в себе и да отстояват мнението си, но и да приемат и уважават чуждата гледна точка. Да бъдат много любознателни и да се интересуват от всичко, което ни заобикаля, а не само от своята сфера на работа, защото науката става все по-интердисциплинарна, а истинското решение на проблемите се ражда, когато се търси отговор с методите на различни дисциплини.
Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?
Последните години обърнаха вниманието на обществото към необходимостта да се развива наука на високо ниво. Жените имат способността да виждат малките детайли, които често са ключът към разкриването на решението на даден проблем. Затова вярвам, че не само аз, а и все повече хора осъзнават, че светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени!
РОСИТА КОКОТАНЕКОВА
Д-р Росита Кокотанекова е главен асистент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. Тя има дългогодишен опит в изучаването на небесните тела, а Международният астрономически съюз отбеляза нейния принос за проучването на астероидите в пояса между Марс и Юпитер като даде на един от тях нейното име.
През 2012 г. тя завършва бакалавърска степен по земни и космически науки в Университета „Якобс“ в Германия, последвана от магистър по астрофизика през 2014 г. като част от програмата Еразмус Мундус „Астромундус“ в Австрия, Италия, Сърбия и Германия. По това време участва активно в научни проекти и стажове в Швейцария и САЩ. След успешната защита на докторската си дисертация за кометите в Слънчевата система, тя печели конкурс за една от престижните изследователски позиции в Европейската южна обсерватория (ESO) в Германия, където до 2021 г. развива независим научен проект, изследващ еволюцията на кометните ядра и тяхната връзка с други класове малки тела в Слънчевата система.
Сред постиженията на Росита са съавторство на над 20 научни публикации в престижни международни списания, спечелени проекти за наблюдателно време на едни от най-големите телескопи, членство в научните екипи на космическите мисии Comet Interceptor, DART и Hera, и организация на няколко специализирани международни конференции.
Как и кога се зароди интереса Ви към науката?
Мога категорично да кажа, че астрофизиката е част от моя живот още от самото ми раждане. И двамата ми родители, Йоанна и Димитър Кокотанекови са преподаватели по астрономия. От много преди да имам ясни спомени, те са водили мен и брат ми Георги на наблюдения и експедиции заедно с другите си ученици. Така още от съвсем малка имах възможността да стана свидетел на невероятно впечатляващи небесни явления, като слънчеви и лунни затъмнения, метеорни потоци, комети и много други. Това породи любопитството ми за процесите, които предизвикват тези явления и постепенно доведе до избора ми да запиша специалност „Земни и Космически Изследвания“ за бакалавърската си степен, а в последствие и да започна с първите си изследователски проекти като студентка.
Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте отличието „За жените в науката“?
Темата на проекта ми е свързана с изучаването на кометите в слънчевата система. Освен, че са едни от най-красивите явления на нощното небе, кометите са и едни от най-интересните обекти в Слънчевата система. Те се считат за някои от най-запазените артефакти от ранните стадии на образуване на Слънчевата система и изучаването им разкрива важни детайли за това как са се образували планетите и кои фактори са довели до появата на живот на Земята.
С моята научна работа целя да допринеса за характеризирането на еволюцията на кометните ядра от тяхното образуване до крайните стадии на живота им - затихналите комети, блуждаещи измежду планетите, включително и в околоземното пространство. От една страна тези затихващи комети могат да се превърнат в метеорити и да създадат заплаха за човечеството, а от друга предоставят възможности за бъдещ добив на полезни елементи в космоса.
Проектът, с който спечелих отличието се състои от две части, фокусиращи се върху изследвания на два от стадиите в еволюцията на кометите. Първата част от проекта включва обработката на наблюдателни данни на Кентаври (кометни ядра, които се намират помежду планетите гиганти) с цел да разкрия как еволюцията в тази част на слънчевата система променя техните повърхности. Втората част от проекта ми е посветена на участието ми в мисията на Европейската Космическа Агенция Comet Interceptor. Като част от научния екип на тази мисия съм си възложила научни задачи, които да спомогнат избирането на възможно най-интересната и същевременно безопасна комета, която космическият апарат да посети.
С какво ще Ви помогне отличието „За жените в науката“?
Астрофизиката е наука, която разчита много силно на работа в екипи, състоящи се от експерти от различни страни. А Колегите, с които работя са пръснати в различни части на света – от Нова Зеландия и Япония, до Чили и САЩ. Въпреки че работата ни в тези екипи е движена основно от срещи онлайн, възможността да се срещаме на живо през годината ни позволява обмен, който е ключов за достигането до нови идеи и решения. Благодарение на наградата ще имам възможност да се включа активно в най-важните конференции, където да затвърдя участието си в международни проекти и да запазя позициите си като ключов изследовател в мисията Comet Interceptor. Отличието ще ми позволи да осъществя наблюденията с някои от най-големите телескопи в Чили и на Канарските острови, както и да публикувам резултатите от изследванията си в престижни международни списания.
Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?
Вярвам, че за астрономията в България предстоят все по-вълнуващи години. Нашата страна има традиции в тази област, а благодарение на увеличените инвестиции за наука в последните години се наблюдава и подобряване не само на наличната база, но и на изследователските възможности като цяло. Ако успеем да запазим тази тенденция, през следващото десетилетие със сигурност ще имаме все по-големи възможности, като например възможното присъединяване на страната ни към Европейската космическа агенция. Подобряването на научната среда зависи от много фактори, но един от ключовите сред тях са усилията на нашето поколение от учени – как ние ще устроим и осъвременим дейността си и как ще докажем, че при наличието на нужните финансови средства можем не само да участваме, но и да предложим първостепенен принос за научни проекти от глобално значение.
Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?
Този въпрос много силно ме занимава. Отдавна се интересувам от психология и как можем да използваме напредъка в изследванията в тази област, за да реализираме максимално потенциала си. Затова и по време на Пандемията развих това свое хоби и преминах през обучение за коуч. По тази линия, през последните няколко години осъзнах, че една от най-важните предпоставки за успех в предизвикателна и конкурентна област, каквато е науката на световно ниво, е тъй наречената ‘настройка на ума за растеж’, изучавана от редица психолози и популяризирана в книгите на Карол Дуек. Този термин описва настройката, при която не правилния отговор или победата са най-важни, а това да се предизвикваш, да целиш напредък и да опитваш все по-трудни неща.
Момичетата много често израстват, приемайки, че на всяка цена трябва да избягват дори най-малките грешки. Настройката за растеж е противоположна на това. Тя ти позволява да експериментираш и да следваш любопитството си без да се страхуваш от провал, защото какъвто и да е резултатът, ти ще бъдеш с една стъпка по-напред от себе си преди да си опитала. Това е универсална идея, приложима във всяка една област, но е от особена важност за успех в науката. Най-добрите учители, научни ръководители и менторри се опитват да предадат точно тази нагласа, защото тя води до постоянен растеж, който е движен от личното желание на човека да се усъвършенства и да се впуска с все по-интересни предизвикателства. И точно заради това, бих посъветвала всяко момиче, което се увлича по наука, да следва любопитството си и да се впуска във все по-големи предизвикателства, без да се страхува дали ще успее от първия път. Трайният успехът идва като резултат от постоянството и смелостта да опитваш отново и отново.
Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?
Човечеството днес е изправено пред редица безпрецедентни предизвикателства. Един от най-важните тестове за оцеляването ни като вид са климатичните промени. Доказателствата за глобалното затопляне са видими не само в научните статии, но са вече и налице в ежедневието ни, където ясно се вижда, че времето осезаемо се променя и кризисните ситуации със суша и пожари или градушки и наводнения се случват не по изключение, а всяка година.
За преодоляването на тази кризи, а и редицата други проблеми от глобална величина, пред които сме изправени днес, са необходими смели научни решения преди последствията да станат невъзвратими. Това, обаче много трудно ще се случи със сегашните ни похвати. Този тип напредък изисква изобретателни и иновативни решения, които са доказано постижими само от екипи, в които има баланс между половете, възрастите, произхода и възрастта. Като цивилизация не можем да си позволим да губим огромния потенциал, който жените, (а и други слабо представени групи) носят. Различната перспектива и подход, която жените допринасят в научните изследвания е изключително ценна и важна за всеки един проект, а предвид сложните ситуации, пред които сме изправени, може да се каже, че са и от жизнена необходимост за човечеството.
РОСИЦА ПАУНОВА
Д-р Росица Паунова е асистент и редовен докторант в Катедра по психиатрия и медицинска психология към Медицински университет – Пловдив, където завършва медицина през 2021 г. Росица специализира психиатрия в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив и се занимава активно с научна дейност от третата година на следването си.
Нейната научна работа се фокусира върху изучаването на психиатричната нозология чрез използване на функционален ядрено-магнитен резонанс и прилагането на алгоритми, базирани на изкуствен интелект. Тя разработва специфични модели на невронни мрежи за психиатрични диагнози като шизофрения, депресия и биполярно разстройство. Тези изследвания имат изключително важен принос към решаването на актуални глобални предизвикателства в областта на психиатрията.
Днес Росица е автор и съавтор на 21 научни публикации в списания с импакт фактор, участвала е в 6 научни форума в чужбина и в два проекта с финансиране от ЕС. Спечелила и финансиране за два свои проекта по програмите – МОН „Млади учени и постдокторанти – 2“ и „Young Investigator Training Program, Neuroimaging in Psychiatry“ в Милано, Италия.
Как и кога се зароди интересът Ви към науката?
Интересът ми към наукатасе зароди, когато започнах да работя като доброволец в екипа на професор Стоянов през третата година от следването ми по медицина. Казусите, които възникваха в работния процес, провокираха интереса ми към невронауката. Естеството на работата, екипът, свободата и креативността по време на търсенена решения, бяха от ключово значение, за да продължа заниманията си в тази сфера. След като завърших, успях да започна реализирането на част от идеите си по-пълноценно и осмислено в областта на невронауката и приложението й в психиатрията.
Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте отличието „За жените в науката“?
Темата, с която спечелих отличието е „Проучване на негативните форми на шизофрения:маркери за оценка на риска и прогнозата на хода и изхода на болестта”. Основната ми цел е откриване на специфични мрежови модели в мозъка чрез функционален ядрено-магнитен резонанс и методи за изкуствен интелект, които биха дали информация за степента на когнитивен дефицит при тези пациенти, както и евентуални прогнози за хода на заболяването. Негативните симптоми се проявяват предимно в крайната фаза на болестта. Освен лекарствените действия у пациентите се наблюдава и „инвалидизиране“ – когнитивен и поведенчески спад, което възпрепятства вграждането им в обществото и едно по-пълноценно съществуване въпреки болестта.
С какво ще Ви помогне отличието „За жените в науката“?
Ще ми помогне да продължа изследването на проблема, който освен научно има и социално значение. Част от средствата ще вложа за модернизиране на техниката и за улесняване на логистичните казуси, които възникват при работа с пациенти, другата част – за популяризиране на проблема на престижни научни форуми и провокиране на интерес към него чрез публикации във важни списания в областта.
Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?
Надявам се да продължа да се развивам заедно с екипа, в който работя от самото начало. Да израствам както в академичната сфера, така и в ежедневната си работа като лекар.
Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?
Съветът ми би бил да се интересуват от проблемите на заобикалящия ни свят и ежедневно да разширяват знанията си – както в сферата, в която работят, така и във всички останали сфери на живота.
Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?
Мисля, че светът днес на първо място има нужда от идеи, които впоследствие да бъдат приложени в науката. Търсенето на знание и отговори са основополагащи за всяко научно развитие. Мисля, че в науката водещи са идеите, а не полът. Днес жените са доказали достойното си място във всички сфери на живота, затова онези, у които се е зародило желанието да се занимават с наука, трябва да бъдат насърчавани.
