„За жените в науката“ 2014

Антоанета Гатева е асистент в Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“.

Темата на проекта й е „Усложнения на захарния диабет при пациенти с инсулинова резистентност, преддиабетни състояния или новооткрит захарен диабет тип 2. Целта му е изясняване на риска от микро- и макроваскуларни усложнения на захарния диабет, както и идентифициране на нови маркери за този риск.

Антоанета Гатева е възпитаник на МУ София със специалност „Медицина“. През 2013 г. става доктор по Ендокринология.

Д-р Гатева развива много активна научноизследователска дейност, има 3 монографии и над 20 публикации в български и международни списания. Председател е на Съвета на младите учени към Катедрата по вътрешни болести и завежда учебната работа към същата катедра.

1. Какво провокира интереса Ви към науката?

Интересът ми към науката беше провокиран от моя научен ръководител проф. Здравко Каменов, който ми даде и продължава да ми дава много ценни насоки, без които успехите ми до момента не биха били възможни. 

2. Каква е темата на проекта, по който работите/работихте с помощта на стипендията?

Усложнения на захарния диабет при пациенти с инсулинова резистентност, предиабетни състояния или новооткрит захарен диабет тип 2.

3. С какво Ви помогна стипендията „За жените в науката“?

Благодарение на стипендията закупих за целите на проекта апарат CARDIOSYS EXTRA, който дава възможност за мониторинг и запис на 12-канално ЕКГ с последващ спектрален анализ (вариабилност на сърдечната честота, вариабилност на QT-интервала, QT-дисперсия), както и за провеждане на тестовете на Ewing, изследващи сърдечносъдовата автономна нервна функция. С помощта на този апарат може да се оцени наличието на автономна невропатия при изследваните от нас пациенти и да се направи връзка с други показатели за диабетни усложнения.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Възнамерявам и в бъдеще да остана в България и да се занимавам с наука и преподаване в МУ – София.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Бих ги посъветвала да не се отказват, ако наистина им харесва да се занимават с наука, тъй като все още има възможности за работа и кариерно развитие в тази област.

---

Екатерина Борисова е член на Академичния съвет на Центъра по Обучение на БАН и научен секретар на ИЕ-БАН.

Темата на проекта й е „Поляризационна флуоресцентна спектроскопия на кожни новообразувания на ранна диагностика на рак“. Целта му е осигуряване на възможност за провеждане на научни изследвания на злокачествени кожни новообразувания.

Екатерина Борисова е магистър и доктор по физика към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Научната й дейност обхваща различни аспекти на биофотониката и нейните приложения за клинични диагностични и терапевтични методи. Има редица научни публикации, сред които 4 глави в книги, 42 статии в специализирани списания, 70 пълни текста в сборници от конференции, както и 3 патента (1 – български, 2- европейски).

1. Какво провокира интереса Ви към науката?

Науката е най-интересното нещо на света. Науката е алфа и омега на нашия живот. Тя е инструментариумът, базата, жизнената среда, причината за всяко ново знание, за неговото получаване, осмисляне и приложение в живота на всички нас.

Науката е надграденото човешко любопитство към заобикалящия ни свят, тя е мерилото на прогреса за всяка цивилизация. Това е основателна причина да се влюбиш в нея като професия и да получаваш удоволствие от избраното жизнено поприще.

Науката дава отговори на любопитството ни и на желанието ни за творчество. Още от детските ми години това е нещото, с което съм си мечтала да се занимавам. И въпреки че в реалността не е толкова безоблачно и лесно, е безкрайно интересно да работиш в научна среда. Когато професията става хоби и обратно, постигнатият баланс води до професионална радост и до удоволствие както от изпълнението на малките ежедневни задачи, така и при анализа на дългосрочни, дори многогодишни творчески търсения, изследвания и постигнати резултати.

2. Каква е темата на проекта, по който работите/работихте с помощта на стипендията?

Темата на проекта беше „Поляризационна флуоресцентна спектроскопия на кожни новообразувания за ранна диагностика на рак“.

3. С какво Ви помогна стипендията „За жените в науката“?

С професионално израстване и преосмисляне на някои идеи за изследванията, които провеждам в областта на оптичната диагностика на туморни новообразувания.

Помогна ми за закупуването на важни елементи за надграждането на инфраструктурата в нашата лаборатория, които сега могат да се ползват не само в рамките на задачите по проекта към стипендията, но и за нови задачи, за анализ на други тъканни патологии, за разширяване на информацията в областта на поляризационно-чувствителните спектрални методи за анализ на тумори на кожата и лигавицата.

Стипендията ми позволи да представя своите експериментални резултати на два специализирани международни научни форума, където имах възможността да обсъдя както своите резултати, така и да получа идеи и съвети за развитието на нашите изследвания в областта на спектроскопията на биологични тъкани за ранна диагностика на ракови образувания.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Като човек, на когото му се налага доста да се бори за правото си да упражнява тази професия.

Не е лесно, и то не само заради липсата на финансови средства, което е постоянен рефрен, когато се говори за наука в България, въпреки че това е наистина един сериозен нерешен проблем в областта на научните изследвания в нашата страна. Както вече казах, нивото на науката е белег за цивилизационно развитие. Науката трябва да се превърне в  приоритет, което ще доведе и до общо социално и икономическо развитие. Липсата на сериозна политика, липсата на разбиране за ролята и ползите от научните изследвания и липсата на наукоемки производства в страната ни силно затрудняват дейността на учените днес у нас.

Аз все пак виждам шансове за бъдеще в България като жена учен, поради което не съм си потърсила място в по-развита държава или в друга професия. Оптимизмът ми се гради както върху вече постигнатото през годините, така и върху особености на характера ми. Има и други млади колеги, които споделят такъв оптимизъм и също се стараят да постигнат напредък в България, а не на друго място.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Търпение, любопитство и любознателност – трите кита, които помагат при дългите и понякога скучни дни от ежедневието на учения. Не всяко нещо е откритие, не всяка дейност ще донесе слава, не всеки резултат е патент или публикация. Но удоволствието от добре свършената работа, новите знания, новото осмисляне на света около тях е най-големият магнит за вниманието и за желанието да се занимаваш с научни изследвания. Ако работят в областта на приложните науки – то може да видят и реализацията на своите идеи и научни търсения в реални системи, апаратура, методи за анализ с приложение в най-широк диапазон от човешки дейности – медицина, обработка и получаване на нови материали, архитектура, строителство и др. В днешно време нещата се развиват много стремително и фундаменталните научни изследвания отпреди 20-30 години днес се превръщат в реални приложения от нашия живот. Така че и във фундаменталната, и в приложната научна дейност има място за нови и ентусиазирани умове.

---

Женя Йорданова е главен асистент в Катедра „Физиология на растенията“ към Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Темата на проекта й е „Биотехнологични подходи за продукция на молекули с антитуморна активност от балканския ендемичен вид Saponaria stranjensis D. Jord“.

Женя Йорданова е магистър по растителни биотехнологии от СУ „Св. Климент Охридски“, а от 2010 г. и доктор в същата катедра.

Научните й изследвания са върху растителни биотехнологии, еx situ съхранение, растителни клетъчни, тъканни и органни култури, вторични метаболити, програмирана клетъчна смърт.

Автор е на 20 научни публикации, от които 10 в престижни международни научни издания.

1. Какво провокира интереса Ви към науката?

Интересът ми към научноизследователската дейност бе провокиран, след като получих предложение от моите научни ръководители за докторантура в областта на растителната програмирана клетъчна смърт. След като започнах да проучвам тематиката и да провеждам експерименти, бях изцяло погълната от науката и възможността да се докосна до непроучвани етапи на процеси, важни за развитието и съществуването на растенията. И до днес науката ми дава възможност да се развивам, усъвършенствам и да задоволявам нестихващото си любопитство на изследовател, което всеки път ме тласка към нови проучвания.

2. Каква е темата на проекта, по който работите/работихте с помощта на стипендията?

Биотехнологични подходи за продукция на молекули с антитуморна активност от балканския ендемичен вид странджанско сапуниче (Saponaria stranjensis D. Jord).

3. С какво Ви помогна стипендията „За жените в науката“?

Изключително съм благодарна на програмата „За жените в науката“, подкрепена от L’Oreal и UNESCО, за възможността за реализиране на научноизследователската работа по нашия проект, свързана с разкриване на евентуално фармакологично приложение на биологично активните вещества, продуцирани от странджанското сапунче. Паралелно с проучването на антитуморния капацитет на метаболитите, изолирани от вида благодарение на стипендията, ние създадохме и поддържаме колекция от in vitro тъканни и органни култури от S. stranjensis и по този начин успяхме да осигурим ex situ съхранението на този рядък и ценен ендемичен вид за българската флора.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Искам да имам възможност да се развивам и да успея да се реализирам като успешен и сериозен научен изследовател. Изключително много се надявам в държавата ни да се разкрият повече възможности за финансиране на проекти на млади изследователи, да се повиши доверието на търговските фирми към българските научни организации и да се създаде стратегия за установяване на трайно сътрудничество и инвестиране на пари за разработка на технологии и продукти.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Винаги съм смятала, че за да се занимаваш с наука, трябва да имаш призвание за това. Момичета, ако науката е ваша страст и не можете да си представите да се занимавате с нещо различно от това, давайте смело напред. Работата, която си избирате, трябва да ви носи удовлетворение, защото само тогава ще бъдете истински щастливи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

Проф. дбн Румен Панков, дбн
Заместник-ректор научноизследователска и проектна дейност
Професор по клетъчна биология
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА

Проф. Александър Драйшу, дфн
Декан
Факултет по физика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Мариела Оджакова
Декан
Факултет по биология
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Марин Иванов
Декан
Геолого-географски факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. Цветанка Маринова
Заместник-декан
Медицински факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Ивайла Панчева
Заместник-декан
Факултет по химия и фармация
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. Надя Златева
Заместник-декан
Факултет по математика и информатика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Станислава Нишкова
член на Бюрото на Националната комисия на Р България за ЮНЕСКО

Ана Попара
Научен директор
L’Oréal България