Д-р Евгения Сарафова, д-р Мария Джумалиева-Стоева и д-р Юлия Романова са тазгодишните носителки на националната стипендия „За жените в науката“ за България. Престижното отличие им бе присъдено за техните смели научни проекти на официална церемония в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на 19 ноември със специалното участие на г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България. и в присъствието на редица официални гости, дипломати, представители на научния елит и медии. Мотото на 9-ото издание на стипендиантската програма – „Светът има нужда от наука, а науката има нужда от жени“, бе подкрепено и от Столична община, Министерство на образованието и науката, Посолството на Франция в България, Национална комисия за ЮНЕСКО-България, СУ „Св. Климент Охридски“, БАН и Технически университет.
Проектът, с който д-р Евгения Сарафова, главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски, впечатли журито на „За жените в науката” за 2019 г., е фокусиран върху изследването на качеството на въздуха в 4-те най-големи български града. Втората стипендиантка за 2019 г. д-р Мария Джумалиева-Стоева, е постдокторант в БАН и главен асистент във Факултета по математика и информатика на Великотърновския университет. Проектът, с който печели стипендията „За жените в науката“, цели конструирането на нови видове нелинейни кодове, които имат пряко приложение при защита на информацията. Д-р Юлия Романова, третата стипендиантка по програмата „За жените в науката“ за тази година е главен асистент във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“. Проектът, с който д-р Романова спечели стипендията, е фокусиран върху създаването на нови органични материали, които ще бъдат използвани в соларните клетки с цел повишаване на техния капацитет.
Стипендиите „За жените в науката“ се отпускат всяка година от L'Oréal и ЮНЕСКО на млади жени учени и имат за цел да подкрепят тяхната научноизследователска кариера и амбиции да променят света към по-добро със силата на науката. Трите тазгодишни победителки бяха отличени за своите смели научни проекти с награда от по 5000 евро всяка.
От основаването си до днес „За жените в науката“ е отличила над 3100 талантливи жени учени (докторанти и постдокторанти) с научни стипедии, предоставяни всяка година в 117 държави. Днес глобалната програма се състои от глобални награди „За жените в науката“, Международни стипендии и Национални и регионални стипендии.
Д-р ЕВГЕНИЯ САРАФОВА
Д-р Евгения Срафова е главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски“ и (гео) предприемач. Тя е възпитаник на университета, където завършва магистърска степен по „Географски информационни системи и картография“. Евгения има и докторска степен по „Дистанционни изследвания“, като защитава дисертацията си през 2016 г. в БАН.
По време на професионалната си кариера Евгения Сарафова е заемала различни позиции в големите технологични компании, докато през 2015 г. не решава да промени радикално посоката и става преподавател.
Някои от най-големите ѝ кариерни постижения включват: номинация за „Жена на годината“ в България през 2017 г.; място в класацията на списание Forbes „Топ 30 под 30 предприемачи“ през 2016 г.; съорганизатор е на Българския географски фестивал от 2015 г.; съосновател е на образователния уебсайт Географ БГ от 2014 г.
1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?Напоследък си давам сметка, че много събития, случили се в детството ми, са ме водили към професионалния ми път днес. Когато бях на 11 г. случайно хванах едно предаване по телевизията, в което показваха космическите апарати Вояджър 1 и Вояджър 2 и снимките на планетите, които изпращат до Земята. Толкова се впечатлих, че посветих следващите няколко години на астрономията. По-късно в гимназията се „запалих“ по Географските информационни системи (чрез които правим карти в дигитална среда) и така се завъртяха нещата, че днес съм защитила дисертация в Института по космически изследвания и технологии на БАН, работя със сателитни изображения, ползвам ГИС и правя карти… Явно мечтите се сбъдват, но важното е да имаш ясна цел и да се трудиш неуморно, за да я постигнеш.
Бих добавила и още нещо – осъзнавам колко е важно да показваме красивата и интересна страна на науката и технологиите на децата, за да може да се запалва у тях огънчето още докато са в училище.
Моят проект е свързан с анализа и оценката на четирите най-големи български града чрез дистанционни изследвания и краудсорсинг данни по отношение на качеството на въздуха, а също и зелените градски площи. В последните години Европейската космическа агенция изстреля в орбита доста сателити, чрез данните от които днес можем да правим много обстойни анализи на средата. За да потвърдя резултатите, ще използвам и краудсорсинг данни, както и такива от теренни изследвания с дронове. Иновациите в това научно поле се случват с невероятна скорост и нямам търпение да започна работа, защото съм сигурна, че ще се получат много интересни резултати.
3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?
Благодарение на нея ще успея да направя няколко теренни проучвания, ще ми даде възможност да участвам на престижни международни форуми и да направя публикации по темата в международни научни издания.
България дава много възможности за кариерно развитие. Всеки път, когато участвам на международни събития, се убеждавам че по никакъв начин не отстъпвам като знания и умения на колеги от други страни. Имаме още много неща, над които да работим, разбира се, но със сигурност виждам нещата в много положителен аспект.
5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?Кариерата в тази област дава много добри възможности за баланс между личния и професионален живот. От друга страна икономиката на знанието е бъдещето и за много дейности ще се изискват научни познания, иновативно мислене и подходи.
Д-р МАРИЯ ДЖУМАЛИЕВА-СТОЕВА
Д-р Мария Джумалиева-Стоева е постдокторант в Института по математика и информатика при БАН и главен асистент по информатика към катедра „Алгебра и геометрия“ във Факултета по математика и информатика на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“. През 2015 г. придобива докторска степен, след като защитава дисертация на тема „Изследване на комбинаторни структури“.
Интересът на Мария към науката датира още от гимназията, но едва по-късно, в университетските си години, тя се влюбва необратимо в дискретната математика и алгоритмичното програмиране.
Настоящата ѝ изследователска работа е фокусирана върху теория на кодирането и изследване и класификация на някои видове кодове, които имат пряко приложение при защита на информацията, както от изменение, така и от неоторизиран достъп.
1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?
Имах интерес към информатика и програмиране още от гимназиалните години, но интересът ми към информатиката като наука се зароди едва, когато постъпих на работа във Факултет „Математика и информатика“ на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ по покана на доц. Валентин Бакоев и проф. Стефка Буюклиева. Те бяха хората, които забелязаха потенциала ми и показаха пътя на науката, а това определи и бъдещето ми в научните среди. Колегите ми ме свързаха и с лабораторията във Велико Търново на секция „Математически основи на информатиката“ към ИМИ-БАН и настоящия ми научен ръководител проф. Илия Буюклиев. Именно хората, с които работя и интересните задачи, които решаваме заедно, поддържат желанието ми да се занимавам с наука.
2. Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?Темата на проекта е една от най-актуалните в теория на кодирането и е естествено продължение на настоящата ми работа и работата ми по време на докторантурата, а именно изследване и класификация на някои типове кодове. Самото заглавие е „Граници за обем и класификация на нелинейни кодове“. Целта на проекта е да се приложи стратегията за генериране с отхвърляне на изоморфните обекти за този тип комбинаторни структури. Подобни обекти имат пряко приложение при защита на информацията, както от изменение, така и от неоторизиран достъп.
3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?Спечелените средства ще подпомогнат от една страна осъществяването на проекта, за който е необходима добра изчислителна техника. От друга страна стипендията ще подпомогне и разпространението на резултатите от него чрез финансиране на участие в научни форуми в страната и чужбина. Не на последно място – ще послужи за купуване на съвременна литература и получаване на достъп до световни бази данни, чрез които да се запозная с най-актуалните изследвания и резултати в областта на теория на кодирането.
4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?Ще продължа да се занимавам с наука – има достатъчно нерешени задачи. А и очакванията ми за развитието на науката в България са оптимистични. Признание като това, което получавам от програмата „За жените в науката“ на Л'Ореал и Юнеско, ми вдъхват още по-голяма надежда. Към настоящия момент не виждам бъдещето си на друго място.
5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?Ще посъвветвам младите момичета, които искат да се занимават с наука да се заредят с кураж и търпение. Понякога нещата се случват бавно, но когато резултатът е налице, удовлетворението е голямо. Не се отказвайте!
Д-р ЮЛИЯ РОМАНОВА
Д-р Юлия Романова работи като главен асистент в Катедрата по неорганична химия на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2018 г. В периода 2012-2017 г. придобива международен научен опит, работейки като постдокторант в Университета на Намюр (Белгия) и Университета на Съри (Великобритания).
През 2011 г. Юлия е отличена с националната награда на фондация „Еврика“ за изключителни постижения в науката и по-специално за докторската си работа, посветена на ефекта на разтворителя и допантите върху структурата и проводящите свойства на полианилина.
Нейните изследователски дейности са в областта на приложната изчислителна химия и молекулния дизайн със специален акцент върху органични и органометални съединения с неконвенционални оптични, магнитни и проводящи свойства. Д-р Юлия Романова е съавтор на 1 патент, 19 научни статии и 3 глави от книги (h-индекс = 10).
1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?Още като студентка 2-ри курс в бакалавърската програма бях впечатлена от възможностите, които изчислителната химия предоставя за изследване свойствата на молекулите и дизайна на нови атрактивни материали. Това беше нов, непознат от училище свят за мен – химия на компютър, с която можеш да разбереш най-интимните детайли на съединенията и да скрояваш нови молекули бързо, евтино и дори в домашни условия. В 3ти курс бях поканена да стана кръжочник в Лабораторията по „Квантова и Изчислителна Химия“ към Факултета по Химия и Фармация на Софийския Университет. Тогава започна моето научно пътешествие, а днес изчислителната химия и молекулният дизайн представляват изследователска област, в която ежедневно творя.
2. Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?Темата на проекта, с който спечелих стипендията „За жените в науката“ е „Химична функционализация и топология: нова стратегия за дизайн на високопроизводителни фотоволтаични материали“. Проектът е посветен на молекулен дизайн на нови органични материали за високоефективни соларни клетки. В резултат на облъчване с един фотон светлина тези материали могат да дадат цели два отрицателно и два положително заредени токови носителя, което позволява да се увеличи ефективността на соларната клетка. Тъй като са с органичен произход, тези материали са сравнително евтини, много леки, възобновяеми и могат да бъдат синтетично получени. Фотоактивните материали на база на силиций, които към момента се използват в комерсиално наличните соларни клетки дават само един отрицателно и един положително заредени токови носителя. Тоест при тях максимално достижимият капацитет е вродено по-нисък. В допълнение, направата на соларни клетки със силиций е сравнително скъп процес и количеството на самия материал е ограничено от земните ресурси.
3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?След няколко специализации в чужбина и двугодишен период на майчинство реших да продължа професионалното си развитие в България. В момента съм преподавател и изследовател във ФХФ към Софийския Университет. Престижната стипендия „За жените в науката“ ми дава възможност да реализирам научните си идеи и представлява уникален двигател за рестартиране на изследователската ми кариера на родна земя.
4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?
През годините натрупах безценни знания, международен професионален опит и независимост. Наред с това създадох трайни международни контакти с изследователи от различни научни направления, възраст и позиция, което ми позволява не само да следя от първа ръка прогреса в нови тематики, но ще ми помогне безпроблемно да се включа в международни научни проекти и мрежи. Вярвам, че започвам нов период на кариерно развитие и че съм вече способна самостоятелно да генерирам научни идеи, да ръководя проекти и студенти. Науката е без граници и с труд и постоянство човек може да постигне много както на национално, така и на международно ниво.
5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?
Основна мисия на учения е да предава и разпространява знание, затова ценя високо възможността, която Университетът предоставя за изследователска работа със студенти и студентки. Бих посъветвала младите момичета с научни интереси да вярват в себе си, да се трудят много, да бъдат търпеливи, да проявяват здравословна самокритичност, да приемат грешките като задължителна част от успеха, да не спират да учат и четат, да работят върху социалните си и презентационните умения, както и да стимулират креативното си мислене. Нека смело да се впуснат в научното пътешествие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
Проф. Николай Витанов
Заместник-ректор по научноизследователска и проектна дейност
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА
Проф. д-р Христо Гагов
Заместник-декан
Биологически факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Проф. дфзн Георги Райновски
Декан
Факултет по Физика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Доц. Георги Бърдаров
Заместник-декан
Геолого-географски факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Донка Ташева
Заместник-декан
Факултет по химия и фармация
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Проф. Геновева Златева
Заместник-декан
Медицински факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Доц. Мая Стоянова
Заместник-декан
Факултет по математика и информатика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Станислава Нишкова
член на Националната комисия на Р България за ЮНЕСКО
Сектор „Образование”
Ана Попара
Научен директор
L’Oréal България