Доц. д-р Нина Кънева-Добревска, д-р Катерина Такова-Сакалийска и д-р Мая Жекова са носителките на националната стипендия „За жените в науката“ за 2022 г. за България. Престижното отличие им бе присъдено за техните новаторски научни идеи на официална церемония със специалното участие на г-жа Албена Чавдарова, заместник-министър на образованието и науката, и г-н Дончо Барбалов, заместник-кмет на Столична община. Това е шеста поредна година, в която г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Р България, също подкрепи каузата на L'Oréal и ЮНЕСКО за повече жени в науката, като изпрати поздравителен адрес. Събитието бе гледано на живо от стотици официално гости, представители на научната общност и журналисти, като бе излъчвано и в YouTube. Цялата церемония може да гледате тук.
Стипендиите „За жените в науката“ са едни от най-реномираните и очаквани научни награди в България, които се отпускат всяка година от L'Oréal и ЮНЕСКО на млади жени учени. Отличията имат за цел да подкрепят тяхната научноизследователска кариера, както и да ги мотивират да разгърнат пълния си потенциал за научни открития. Трите тазгодишни победителки бяха отличени за своите дръзки научни проекти с награда от по 5000 евро всяка, като всеки един от проектите е впечатляващ със своя висок потенциал за приложимост и глобално значение.
Проектът, с който доц. д-р Нина Кънева-Добревска впечатли журито на „За жените в науката“ за 2022 г., е фокусиран върху глобалния проблем за чистотата на водата и по-точно върху откриването на методи за пречистване на води от фармацевтични лекарства. Според доклад на СЗО болестите пренасяни от водата убиват около 12 млн. души на година. Фармацевтичните продукти са сред най-сериозните нововъзникващите замърсители. Целта на проекта е максимално да се оптимизират условията за получаване на фотокатализатор, както и да се преодолеят пречките за пълната минерализация на фармацевтичните лекарства и да се получи чиста вода. Това прави проекта на доц. д-р Кънева не само интригуващ, но и изключително актуален и с голямо глобално значение. В момента тя е главен асистент в Катедра „Неорганична химия“ във Факултет по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“ и е член на Българското каталитично дружество.
Д-р Катерина Такова-Сакалийска е името на втората стипендиантка по програмата „За жените в науката“ тази година. Към момента д-р Такова е постдокторант към катедра „Физиология на растенията и молекулярна биология“ на Пловскивския университет „П. Хилендарски“. Тя е първата носителка на стипендията „За жените в науката“ с кариера в Пловдив, като има изявен интерес и към преподавателската дейност и въвеждането на проектно-базиран подход във висшето образование. Проектът, с който д-р Такова спечели стипендията „За жените в науката“ за 2022 г., е насочен върху имунодиагностика и създаване на кандидат-ваксини за SARS-Cov-2. За целта тя изследва продуцирането на вирусни протеини в тютюневи растения. Проектът ѝ има огромен потенциал да допринесе при справяне с бъдещи пандемии на местно и глобално ниво.
Третата стипендиантка за 2022 г. е д-р Мая Жекова, която е талантлив физик и главен асистент в Катедра „Квантова електроника“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Интересът ѝ към науката датира още от ранна детска възраст с ходенето по международни олимпиади и конкурси. Проектът, с който тя печели стипендията „За жените в науката“, носи сложното име „Създаване квази-недифрагиращи Гаус-Беселови снопове с остатъчен топологичен заряд“. Това е една изключително интересна област от лазерната физика, която се занимава с модулиране на светлината по различни начини. Проектът има потенциал за приложение както в промишлеността, така и в билогията и медицината.
Тази година стипендиантската програма „За жените в науката“ се провежда в България за 12-и пореден път в партньорство между L'Oréal България, СУ „Св. Климент Охридски“ и Националната комисия за ЮНЕСКО – България. От създаването си през 1998 г. и до днес „За жените в науката“ продължава да е единствената по рода си глобална програма, която се бори за равенство между половете в науката (жените все още представляват едва 33%* от изследователите в световен мащаб). През последните 24 години „За жените в науката“ е подкрепила и отличила над 3900 жени учени в над 110 държави.
„Формулата за по-добър живот несъмнено се крие в науката. Единственото нещо, което е по-голямо от силата на ума е смелостта. Качество, което вие доказаха, че притежавата с вашата упорита работа, смели научни идеи и нестихваща мотивация. Вие сте живото доказателство, че светът има нужда от наука, а науката има нужда от жени!“ – каза Ваня Панайотова, генерален мениджър на L'Oréal България, по време на церемонията по награждаването, обръщайки се към тазгодишните стипендиантки.
Събитието бе уважено още от редица официални лица и висши представители на научната общност, сред които Емануела Томова, главен секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО-България, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, проф. Николай Витанов, заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ и председател на Журито на „За жените в науката“ 2022, Диана Петкова, председател на Съюза на учените и др.
Тази година в България програмата получи и силна медийна подкрепа от страна на: БТА, Стандарт, Мениджър, EVA, GRAZIA, Cosmopolitan, Glamour, Телеграф, Dir.bg, Novinite.bg, Jenite.bg, Woman.bg, Mika Magazine и сп. Наука.
*Научен репорт на UNESCO с прогноза за 2030 г.
НИНА КЪНЕВА-ДОБРЕВСКА
Доц. д-р Нина Кънева-Добревска е главен асистент в Катедра „Неорганична химия“ във Факултет по химия и фармация на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършва магистърска програма по „Медицинска химия“, а през 2016 г. защитава докторска дисертация по професионално направление „Химически науки“ (Неорганична химия). По време на обучението си специализира в университети в Чехия, Япония и Израел.
Изследователската ѝ дейност е насочена към хетерогенната фотокатализа, в частност синтез и характеризиране на ZnO полупроводникови катализатори, а от съществено значение е екипната ѝ работа с професионални изследователи от БАН и Химикотехнологичния и металургичен университет. До момента тя е съавтор на 74 научни публикации. Доц. д-р Кънева активно участва в международни семинари, членува в научни организации и е носител на многобройни научни отличия. От 2011 г. тя е член на Българското каталитично дружество (Институт по катализа към БАН).
1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?
Интересът ми към предмета „Химия“ се зароди още в 7-и клас от моя преподавател и продължи в НПМГ „Акад. Л. Чакалов“, където записах специалност „Химия“. Реших да задълбоча знанията си в тази област и тогава кандидатствах в Химическия факултет на Софийския университет.
Занимавам се с научна дейност от 2007 г., когато бях първи курс Бакалавър, и до ден днешен работя в лабораторията по „Наука и технология на наночастиците“, към Факултет „Химия и Фармация“.
2. Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?
Темата на проекта ми е свързана с най-актуалния и глобален проблем, свързан със съществуването на човечеството, а именно „Пречистване на води от фармацевтични лекарства”. Проектът цели да допринесе за опазване на околната среда, опазване здравето на човека и животните чрез пречистване на водите от фармацевтични лекарства, използвайки фотокатализатори. Целта на работата е максималното оптимизиране на условията за получаване и преодоляване на пречките за пълната минерализация на фармацевтичните лекарства в ниски концентрации. Успешната реализация на проекта ще доведе до откриването на нови потенциално ефективни и стабилни модифицирани катализатори за пълната минерализация на лекарства. Проектът залага на неизследвани до сега ZnO/редкоземни елементи фотокатализатори в комбинация с реални природни условия (различни по вид води и облъчване със слънчева светлина).
3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?
Стипендията “За жените в науката” за мен е едно признание на научната ми дейност до момента. Стипендията ще ми даде възможност да осъществя предложения от мен проект. По този начин ще мога да надградя и разширя познанията си за фотокаталитичните свойства на ZnO с редкоземни елементи, използвайки ги за разграждане на фармацевтични лекарства в различни води. Всички тези резултати ще имам възможност да представя на национални и международни конференции - да се запозная с учени от различни краища на света и така да обменя опит с тях. Освен това, чрез този проект ще имам възможност да привлека и стимулирам млади хора, които да се занимават с наука и да се развиват в тази насока.
4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?
От ученическите си години съм искала да преподавам и да се занимавам с научна дейност. За огромно щастие тази моя мечта се осъществи.
Виждам бъдещето си в България като продължавам преподавателската и изследователската си дейност – да правя научни изследвания и да публикувам в международни списания, да имам съвместна работа с колеги и да пишем проекти заедно.
В бъдеще също бих искала да привлека и да стимулирам още млади хора, които да се занимават с наука.
5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?
Бих посъветвала младите момичета, в които се е зародил интересът към науката да не спират да се развиват и да бъдат целеустремени макар, че може да има и много трудности, но именно те изграждат човека и неговия характер; да имат самочувствие и да вярват в себе си, да мечтаят и да имат амбиции, защото когато човек има мечти, той се труди много, за да ги осъществи и така един ден младите момичета да се превърнат в успешни жени учени.
6. Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?
Вярвам, че светът винаги ще има нужда от наука, защото тя е катализатор за човешкото развитие. Във времена на кризи и глобални проблеми, огромни надежди се възлагат на учените. За това говорят много открития и постижения, както в миналото, така и в настоящето. Ако обърнем поглед към миналото, то ще видим хилядите научни постижения и открития. Те отговарят на въпроса и доказват, че светът не може без наука.
Науката има нужда от жени с тяхната борбеност, упоритост и идейност. Считам, че националната стипендиантска програма „За жените в науката” в България стимулира и подкрепя жените в науката за създаването на нови идеи и тяхната реализация.
Всеки човек, независимо от неговия пол, трябва да следва мечтите си, да отстоява принципите си и тогава трудностите няма да са препятствия към успеха.
КАТЕРИНА ТАКОВА-САКАЛИЙСКА
Д-р Катерина Такова е постдокторант към катедра „Физиология на растенията и молекулярна биология“ на ПУ „Паисий Хилендарски“, където завършва магистърска програма „Молекулярна биология и биотехнологии“. Тя специализира 6 месеца в Университета на Алгарв, Португалия, а през 2022 г. защитава докторска дисертация по „Физиология на растенията“.
Изследователската ѝ дейност е насочена към продуцирането на вирусни протеини в растения с цел имунодиагностика и създаване на кандидат-ваксини. Била е работещ гост при лидерите в направлението в лабораторията на проф. Джордж Ломонософ в Центъра Джон Инес, Великобритания. Главен фокус в работата ѝ заемат зоонозните вируси, в частност Хепатит Е вируса и SARS-CoV-2. До момента д-р Катерина Такова е съавтор на 7 научни публикации и е участвала в над 10 научни форума у нас и в чужбина.
Катерина има изявен интерес и към преподавателската дейност и развитие на методиката на обучение чрез интегриране на проектно-базиран подход във висшето образование и създаване на цялостни интердисциплинарни концепции с практическа насоченост.
1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?
Когато кандидатствах за студент, единственото ми желание беше специалността „Молекулярна биология“ и още тогава възникна в мен идеята, че искам да развивам изследователска дейност. А през 2015 г. имах огромния късмет да се запозная с д-р Гергана Захманова. Тя и проф. Валентина Тонева станаха мои научни ръководители. Така до ден днешен съвместната ни работа с д-р Захманова продължава, като сформирахме един малък, но много продуктивен екип.
2. Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?
Темата на проекта е „Имунодиагностика на SARS-Cov-2 инфекция чрез антиген, продуциран в растения“ и основната му цел е да се създаде диагностичен способ за детекция на SARS-Cov-2 антитела. За тази цел тютюневи растения ще бъдат използвани като биореактори за производството на SARS-Cov-2 антигени. Серологичната диагностика е основен способ за проследяване на динамиката на заболяването и създаденият продукт би имал пряко приложение в създалата се ситуация. Считам също, че получените резултати биха увеличили научния потенциал на местно ниво за справяне при нововъзникващи вирусни заболявания.
3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?
Това голямо признание има два аспекта. От една страна финансово ще подкрепи изпълнението на заложения проект, което ще повиши непременно неговото качество. А от друга страна ще подпомогне популяризирането му сред по-широка аудитория.
4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?
Не виждам бъдещето си никъде другаде и като нищо друго и това ме мотивира всеки ден да се стремя да създавам реалността, в която искам да съществувам. Приела съм развитието на науката и образованието в България като своя мисия и за щастие ежедневно срещам съмишленици в начинанията си.
5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?
Бих ги посъветвала да бъдат преди всичко смели, но и много да се подкрепят и помагат една друга. Единственият начин да напредваме устойчиво е да напредваме заедно. Науката е отборна игра.
6. Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?
Да, абсолютно! Събитията от последните години направиха и нещо хубаво все пак – обърнаха фокуса на обществото към науката. Зароди се масовото осъзнаване, че единствено чрез знанието и науката ще успеем да преодолеем предизвикателствата на днешния и утрешния ден. Вярвам, че жените имат много специално място в този процес.
МАЯ ЖЕКОВА
Д-р Мая Жекова е главен асистент в Катедра „Квантова електроника“ във Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършва бакалавърска програма по „Физика“ и магистърска програма „Квантова електроника и лазерна техника“. През 2020 г. защитава докторска дисертация по направление „Физически науки“, като фокусът на дисертацията е сингулярната оптика.
Днес научната ѝ дейност продължава да е в тази област, като е насочена основно в структурирането на фазовите профили на снопове светлина. До момента д-р Мая Жекова е съавтор на 20 научни публикации и е участвала в над 15 научни форума у нас и в чужбина. Освен с научната работа, д-р Жекова се занимава и с подготовката на ученици за международни състезания, сред които „Турнир за млади физици“, „Балканска олимпиада по физика за ученици“ и още.
1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?
Още от ранна детска възраст имам афинитет към точните науки, но интересът ми към физиката се появи след състезание, което ни даваше възможност да представим собствено решение на поставения ни проблем, както и да проведем наш експеримент.
2. Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?
Името на проекта е „Създаване квази-недифрагиращи Гаус-Беселови снопове с остатъчен топологичен заряд“, което звучи много страшно. Всъщност това е част от оптиката, по-специално в този случай - лазерна физика, която се занимава с деформиране на светлината по специфични начини. Това предполага невероятни приложения не само в промишлеността, но и в научни направления като биология, химия, медицина.
3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?
Стипендията ще ми даде възможност да инвестирам в допълнително лабораторно оборудване, впоследствие резултатите от проучването да бъдат представени на международни форуми, като бъдат публикувани научни статии по темата в международни научни издания.
4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?
Бъдещето ми е в България. Искам да продължа проучванията си тук, както и да продължа с преподавателската ми дейност.
5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?
Бъдете любопитни, разширявайте си кръгозора не само в областта, която ви вълнува, но и във всички други.
6. Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?
Все повече се убеждавам, че на света му трябва наука, а науката, както и всяка друга област, има нужда от жени.
