„За жените в науката“ 2013

Церемония по награждаването

Официалната церемония по награждаването на стипендиите „За жените в науката“ се проведе на 5 март 2013 г. пред Аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община, и проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет, лично поздравиха стипендиантките по време на церемонията. Поздравителни адреси бяха прочетени и от Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, и акад. Стефан Воденичаров, министър на образованието, младежта и науката.

Стипендиантите бяха обявени от проф. Румен Панков, председател на Комисията за присъждане на стипендиите, а сертификатите бяха официално връчени от Бриджит Стрелър, генерален директор на L'Oréal България.

Видео

Галерия

Стипендианти

Еми Халаджова е главен асистент в Лаборатория „Полимеризационни процеси“ в Институт по полимери към Българската академия на науките.

Темата на проекта й е „Полимерни нанокапсули за контролиран пренос на ДНК и определяне на потенциала им като нови векторни системи“.

Еми Халаджова е възпитаник на Химикотехнологичния и металургичен университет в София. Дипломира се като инженер-химик през 2005 г., а през 2011 г. става доктор по химия на високомолекулните съединения.

Изследователската й работа е в сферата на разработване и изследване на полимерни наночастици и нанокаспуси, предназначени за използване като преносители на лекарствени средства и биомолекулни и др. вещества с приложение в медицината, биологията, фармацията и козметиката. Научните й работи са публикувани във водещи списания. През последните пет години има пет публикации с много високо научно качество. Работи в България.

1. Какво провокира интереса Ви към науката?

„Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством методологични изследвания“. Именно това провокира интереса ми към науката. Изследване, изучаване, търсене и създаване на нови неща в полза на обществото.

2. Каква е темата на проекта, по който работите?

През последните години генната терапия набира скорост и дава надежда на много хора. Нейната концепция е да представи ген с капацитет да лекува или предотвратява прогресията на дадено заболяване. Доставянето на ДНК обаче е труден процес, който изисква използването на подходящи вектори, осигуряващи нейната защита и контролираното й освобождаване. Полимерните наноносители са многообещаващи системи за контролиран пренос на лекарствени средства и биологични молекули в организма. Целта на проекта е да бъдат получени полимерни носители, които да бъдат способни да защитят и доставят ДНК молекулите в човешкия организъм.

3. С какво Ви помогна стипендията „За жените в науката“?

Материалната стипендия „За жените в науката“ подпомогна моите изследвания, като ми позволи да закупя необходими материали и апаратура.

Отличието на „За жените в науката“ ми донесе много повече. За мен то е престиж и признание от научната общност в България. Това от своя страна ми даде самочувствие и ме амбицира да се развивам в научната сфера.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Надявам се да направя успешна научна кариера, която да ме превърне от „млада жена учен“ в „утвърден учен“.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Първо, бих им казала, че когато се занимаваш с наука, никога не е лесно, но пък винаги е интересно! И бих ги посъветвала да не се отказват, а да преследват целите си докрай!

Силвия Бакалова е учен в Института по физика на твърдото тяло към Българска академия на науките.

Темата на проекта й е „Импулсно лазерно отложени наноструктури от ain с контролируеми морфология и оптични свойства“.

Силвия Бакалова е възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2005 г. завършва инженерна физика във Физическия факултет. През 2009 г. става доктор по специалността електрични, магнитни и оптични свойства на кондензираната материя. Работи в Института по физика на твърдото тяло на Българската академия на науките. Изследователската й работа се концентрира в областта на изследване на структурата, електричните и оптичните свойства на микро- и наноразмерни полупроводникови и диелектрични слоеве. За все още кратката си научна кариера е публикувала 22 статии и 18 доклада в престижни списания.

1. Какво провокира интереса Ви към науката?

Природните науки ми бяха интересни още в училище. Интересувах се и от живота на известни учени и как са стигнали до открития, които са променили живота на всички. Майкъл Фарадей, един от най-добрите експериментатори, е казал: „Продължавай да пробваш, защото кой знае...“ – това е най-красивото в науката, че всеки ден търсиш отговор на въпрос, който не знаеш, а може би никой не знае.

2. Каква е темата на проекта, по който работите?

В лабораторията провеждаме изследвания на тънки слоеве и наноструктури, получени по различни методи. Определяме структурата и свойствата им, като търсим оптимални условия за синтез. Например финото регулиране на размера и формата на наноматериалите, които получаваме и изследваме, е в основата на разработването на нови мултифункционални материали поради уникалните свойства, които наблюдаваме.

3. С какво Ви помогна стипендията „За жените в науката“?

Стипендията ми помогна да подредя приоритетите си в проекта и да разширя целите си. Планирахме и проведохме нови експерименти. Стипендията улесни сътрудничеството ни с други лаборатории, които имах възможност да посетя. Благодарение на стипендията участвах и в международни конференции, където представих резултатите ни.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Науката в България, както и в Европа, започва да става все по-конкурентна. В бъдеще бих искала да спечелим още проекти, за да осъвременим оборудването на лабораторията ни и да работим с повече учени в областта ни. Много бих се радвала да имаме и условия да помагаме на студенти, които сега започват кариерата си.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Нека да вярват в себе си и да не се отказват. Когато срещам трудности, си казвам: „Има ли нещо друго, което предпочитам да правя, има ли нещо по-интересно?“, и тогава знам, че не бих избрала друг път, макар и по-лесен. И така момичета – на добър час!