„За жените в науката“ 2017

Церемония по награждаването

Млади, красиви и талантливи. Такива са д-р Изабела Генова, д-р Кирилка Младенова и д-р Наталия Берберова-Бухова - тазгодишните носителки на националната стипендия „За жените в науката“ за България. Трите дами успяха да преборят силната конкуренция на над 50 други жени учени кандидатствали за престижното отличие.  Стипендиите от по 5000 евро им бяха присъдени за техни научни проекти с глобално значение на официална церемония в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на 10 ноември, Световният ден на науката за мир и развитие.

Много официални лица от българския политически и научен елит изпразиха подкрепата си за инициативата „за повече жени в науката” с присъствие на събитието, като Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, Деница Сачева – зам. министър на образованието, Дончо Барбалов – зам.-кмет на Столична община, а Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, изпрати поздравителен адрес, като специален жест към българското издание на стипендиантската програма. „Светът има нужда от наука, за да прогресира, а през годините българите са се доказали като едни от най-светлите умове на научната сцена“, заяви г-жа Бокова.

Стипендиите „За жените в науката“ се отпускат всяка година от L'Oréal и ЮНЕСКО на млади жени учени и имат за цел да подкрепят тяхната научноизследователска кариера. В България програмата се осъществява в парньорство със СУ „Св. Климент Охридски”.

Галерия

Стипендианти

Д-р ИЗАБЕЛА ГЕНОВА

Д-р инж. Изабела Генова е асистент в лаб. „Органични реакции върху микропорести материали“ в Институт по органична химия с Център по фитохимия към БАН. През 2012 г. завършва висшето си образование в ХТМУ, гр. София, специалност „Природни и синтетични горива“. Още по време на следването си започва работа като химик в Институтa по органична химия, където защитава докторска дисертация по „Химически науки“.
Научната й дейност е насочена към разработването и дизайна на нови наноструктурирани порести композитни материали на основата на активни въглени, силикати и метални оксиди с потенциално приложение като катализатори за получаване на алтернативни горива. Основните насоки на научните изследвания на д-р Генова са в унисон с разрешаването на актуални глобални проблеми относно намирането на екологосъобразни алтернативи за нарастващите енергийни нужди, като крайната цел е изграждане на устойчиви енергийни системи. До момента д-р инж. Изабела Генова е съавторна 29 научни публикации и е участвала в над 30 научни форума у нас и в чужбина.

1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

Първите стъпки в науката направих още през 2011 г., когато разработвах своята дипломна работа в научноизследователската лаборатория в „Лукойл Нефтохим Бургас”, и заедно с колектива там и мой преподавател, който високо ценя, работихме по решаването на един много актуален проблем. Получените резултати и най-вече удовлетворението от свършената работа пробуди в мен научноизследователски интерес и това желание да се занимавам с наука. Бях много амбицирана и мотивирана да се занимавам с това и в малко по-късен етап от моето следване ми се разкри чудесна възможност за научноизследователска работа в ИОХЦФ, БАН, където и по-късно разработих своята магистърска дипломна работа, под ръководството на проф. Таня Цончева. С голямо желание, ентусиазъм и много идеи продължих работата си и преди около година защитих успешно дисертационния си труд. През изминалите около 6 години преминах през много трудности, пречки, и понякога неуспехи. Въпреки това, смея да твърдя, че науката бе моя стимул и удовлетворение.

2. Каква е темата на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?

Темата на проекта, с който спечелих една от трите национални стипендии по програмата „За жените в науката“ е  „Мултикомпонентни катализатори на основата на мед, никел, цинк и желязо модифициран активен въглен, получен от отпадъчна биомаса, за получаване на алтернативни горива“.

3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Стипендията „За жените в науката“ ми даде сила, увереност и самочувствие да продължа да се занимавам с научна работа. Във финансов аспект с помощта на стипендията ще имам възможност да представя своите резултати на международни форуми, където да се запозная с учени от цял свят, с които евентуално да обединим нови идеи и да създадем успешни сътрудничества в бъдеще.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Аз имам намерение да продължа да се занимавам с наука в България. Считам, че пред мен се открива добра перспектива за израстване в научната кариера. Силно вярвам, че с работата си бих могла дам повече яснота по много въпроси в областта на катализа или по въпроси,  свързани с намирането на по-чисти и ефективни източници на енергия, с което да дам своя принос за развитието на науката в България и като цяло.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Моят съвет към всички млади момичета,които биха искали да се занимават с наука е да се въоръжат с търпение и да продължат да следват целите и мечтите си. Неуспехи и трудности винаги има, но те ни правят само по-силни, а понякога и малка доза инат действа положително, за това смело напред.


Д-р КИРИЛКА МЛАДЕНОВА

Д-р Кирилка Младенова е главен асистент в Катедра „Биохимия“ на Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Завършва бакалавърска степен по молекулярна биология и магистърска програма „Клетъчна биология и патология“ към СУ. През март 2017 г. защитава дисертация в професионално направление Биологически науки.
Нейните научни интереси са свързани с група от ретинални макулни дегенерации, наречени бестретинопатии, структура и функция на белтъка бестрофин-1 (hBest1), клетъчната поляризация, сортирането на белтъци, моделни мембранни системи, кинетика и механизъм на ензимното действие, ензимна катализа на гранична повърхност, псевдоензими, механизми на клетъчната сигнализация и др. Въпреки сравнително кратката си научна кариера, Кирилка Младенова участва в редица научни колективи и работи активно по различни проекти с глобално значение.

1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

Интересът ми към науката и в частност към биологията се зароди в началното ми училище, което ме подтикна да кандидатствам в Националната природо-математическа гимназия в профил Биология. След това съвсем естествено дойде следващата стъпка в моето образование, а именно изучаването на Молекулярна биология към СУ, където впоследствие завърших магистърска и докторска степен. По време на разработването на дисертационния си труд спечелих конкурс за асистент по Биокатализа, с което започна моята кариера на преподавател. Интересът ми към науката непрекъснато се подхранва от неверояния колектив, с когото работя по проекти в различни направления. Чувствам научната работа като сбъдната мечта и мое призвание.

2. Каква е темата на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?

„Изследване на взаимодействията на бестрофин-1 с мембранни структури и влияние на експресията му върху епителни клетки“.
Човешкия бестрофин-1 (hBest1) е трансмембранен белтък. Той се експресира главно в мембраните на ретиналния пигментен епител и нервни клетки. Смята се, че е калциево-зависим хлорен канал, но функциите му са все още неизяснени. hBest1 се кодира от ген BEST1. Мутации в него са отговорни за развитието на група заболявания - бестретинопатии. Най-често срещаната е болестта на Бест, която е втората по разпространение форма на наследствена макулна дегенерация в детска възраст и е все още нелечима. Предложени са и други нови роли на бестрофин-1 при развитие на болест на Алцхаймер и Паркинсон, което добавя към социалния ефект и значимостта на изследванията в областта.
Основната цел на предлагания научен проект е да се изследват биохимичните, физико-химичните и клетъчнобиологични свойства на hBest1, с оглед да се получи информация за механизмите на агрегиране и междумолекулните взаимодействия, определящи биологичната му роля.

3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Програмата „За жените в науката“ на L’Oreal и UNESCО ще даде възможност за изпълнение на задачите по предложения проект. Ще бъдат закупени консумативи и ще бъде доокомплектована техниката за извършване на научните експерименти. Част от средствата ще бъдат използвани за разпространение на получение резултати, чрез участие в международни научни конференции.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Смятам да продължа с научната и преподавателската си кариера в България. Аз съм оптимист и смятам, че с постоянство човек може да постигне своите цели. В момента има все повече възможности за финансиране на научни проекти към различни фондове и фирми, което дава един положителен стимул за развитието на науката в страната. Аз съм много благодарна и на колегите, с които работя, за създаването на прекрасна атмосфера за развитие.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Бих ги посъветвала да следват мечтата си да станат учени, да работят усърдно, да развиват своето въображение и да се стремят винаги да надграждат знанията и уменията си, защото това е единствения път, по който ученият може да постигне пълна удовлетвореност в живота си.


Д-р НАТАЛИЯ БЕРБЕРОВА-БУХОВА

Д-р Наталия Берберова-Бухова е главен асистент в Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“ (ИОМТ) – БАН. Тя има бакалавърска степен по „Инженерна физика“ и две магистърски степени по „Квантова електроника и лазерна физика“ и „Безжични мрежи и устройства“. От 2012 г. е зачислена в редовна докторантура към ИОМТ – БАН, където през юли 2016 г. защитава дисертацията си. Автор е на повече от 20 статии в международни списания и е участвала в редица национални и международни конференции. Провела е три специализации във високотехнологични университети в Южна Корея, Финландия и Тайван. Активен участник е в национални проекти, както и ръководител на проект за млади учени към ФНИ 2016.
Научните й интереси са насочени към изследване на фундаменталните процеси при поляризационен холографски запис в нанокомпозитни материали на основата на азополимери.

1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

Страстта ми към науката, и по специално към физиката се зароди в 7 клас. Учителката ми по физика ни разказваше уроците като приказка - много разбираемо, реално, завладяващо и интересно представяше всички сложни физически закони...
Реално с истинска наука се занимавам от подготвянето ми на магистърската дипломна работа в Института по оптически материали и технологии. Но още по време на  средното образование започнах да навлизам в дебрите на физиката, и по специално оптиката и лазерната техника.

2. Каква е темата на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?

Темата на проекта ми е „Поляризационен холографски запис в азополимерни нанокомпозити“. Основно е в област физически науки. Азополимерните материали са обект на интензивни изследвания, тъй като са най-ефективните среди за поляризационен оптичен запис. Със своите отлични оптични качества и възможност за многократен запис и изтриване на записаната информация, поляризационни холографски решетки са едни от най-вероятните кандидати за материали за следващото поколение среди за оптичен запис на информация с по-голям капацитет (обем). Внедряването на частици с различни размери и състав в средите за холографски запис водят до значително подобряване на параметрите на тези среди. Настоящият проект цели именно изследване на фундаменталните процеси при поляризационен запис в нанокомпозитни материали на основата на азополимери. Ефектите настъпващи в процеса на запис в анизотропна среда може да бъдат използвани за създаване на нелинейни структури, оптични елементи с уникални свойства, за обратим холографски запис на информация с висока плътност. Това дава отлична възможност за провеждането на новаторски изследвания, които се надявам да представляват значителен интерес за международната научна общност.

3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Най-вече за повишаване на самоувереността. Щастлива съм от поредното стъпало, което успях да кача по пътя към успеха, също така съм удовлетворена, че идеята на проекта е оценена и се надявам, че резултатите, които ще постигна благодарение на предоставената стипендията ще бъдат положително оценени от научната аудитория.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Не смятам, че е трудно да си жена учен в България. Имаш много възможности да се развиваш, да се запознаваш и да работиш с много групи с висок научен потенциал, важното е да имаш цели и да ги следваш.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Понеже преподавам и на ученици наблюдавам, че сегашното младо поколение е много любознателно и с напредването на технологиите достъпа до интересни научни факти е улеснен. Съвета ми е да следват и реализират мечтите си в дебрите на науката и дано се увеличи броя на младите дами, реализиращи научна кариера на световно ниво в България. Нека използват всички възможности за финансиране, които се предоставят, нека осъществат идеите си и получат резултати, оценени и от световната научна общност.

Комисия за присъждане на стипендиите

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

Доц. Елиза Стефанова
Заместник-ректор по информационни дейности, академичен състав и администрация
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА

Проф. дфн Александър Драйшу
Декан
Факултет по Физика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Христо Гагов
Заместник-декан
Биологически факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. Георги Бърдаров
Заместник-декан
Геолого-географски факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц.  д-р Ивайла Панчева
Заместник-декан
Факултет по химия и фармация
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. Цветанка Маринова
Заместник-декан
Медицински факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. Мая Стоянова
Заместник-декан
Факултет по математика и информатика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Станислава Нишкова
член на Националната комисия на Р България за ЮНЕСКО
Сектор „Образование”

Ана Попара
Научен директор
L’Oréal България

Официални партньори:

For Women in Science Paris Loreal UNESCO Софийски университет

С медийната подкрепа на: