„За жените в науката“ 2015

Церемония по награждаването

Тази година стипендиантската програма „За жените в науката“ отбеляза своя 5-годишен юбилей в България. На официална церемония в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” на 27 октомври 2015 г. бяха наградени лауреатите в 5-ото юбилейно издание на програмата.

Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, изпрати поздравителен адрес, в който изрази радостта си от нарастващия интерес на жените в България към науката и стипендиантската програма.

Поздравителен адрес беше отправен и от името на от проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Имената на тазгодишните стипендианти бяха обявени от проф. Румен Панков, председател на Комисията за присъждане на стипендиите, а сертификатите бяха официално връчени от Бриджит Стрелър, генерален директор на L'Oréal България.

На официалната церемония бе обявен и стартът на новото шесто издание на Националната стипендиантска програма „За жените в науката“. Кандидатстването ще запoчне от 1 ноември 2015 г. Всички желаещи да участват в програмата, могат да получат повече информация за програмата в секция „Кандидатствай“.

Видео

Галерия

Стипендианти

Д-р Aнтония Вълчева е главен асистент в Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През ноември 2008 г. защитава дисертация на тема „Изследване на звездни населения иекстинкция в галактики от Местната група“. От 2008 г. до момента Антония Вълчева заема последователно длъжностите физик, асистент и главен асистент в Катедра „Астрономия“ на СУ.

Титуляр е на курсовете по Обща астрофизика, Извънгалактична астрономия, Звездни атмосфери и Междузвездна среда. Основна линия в научната работа на д-р Вълчева е изследването на променливи обекти в галактиката М31, по-известна като галактиката Андромеда. Антония Вълчева е член на българската група за търсене на нови звезди в М31, която съществува от 2004 г. и до момента е откривател на10% от всички нови, открити в тази галактика, като разполага с наблюдателни данни за ~50% от тях. Научната ѝ дейност включва участие в международните кампании на WholeEarth Blazar Telescope (WEBT) чрез оптични наблюдения на определени интересни галактикчни ядра – блазари и квазари.

1. Какво провокира интереса Ви към науката?

Интересът ми към астрономията беше провокиран още в ученическите ми години. Едно посещение в градския планетариум ме накара все по-често да вдигам очи към звездите и да си задавам въпроси за космоса. Разбрах, че там се крият много интересни обекти и има много загадки. Реших да задълбоча знанията си в тази област и кандидатствах във Физическия факултет на СУ. Започнах да се занимавам с научна дейност през последните години на следването си, като интересът ми и до днес е все така голям.

2. Каква е темата на проекта, по който работите?

Темата на проекта, по който работя, и с който спечелих стипендията “За жените в науката” е “Търсене и изследване на променливи обекти в галактиката М31”. 

3. С какво Ви помогна стипендията „За жените в науката“?

На първо място стипендията “За жените в науката” за мен е едно признание на научната ми дейност до момента. Стипендията ми дава самочувствие да продължавам да работя в тази област и занапред. Радостна съм, че съществуват фирми и организации като Л'Ореал България, Националната комисия за ЮНЕСКО в България и СУ “Св. Климент Охридски”, които се интересуват и подкрепят жените в тяхното научно израстване.

Тази стипендия ще направи възможно изпълнението на предложения от мен проект. С полученото финансиране ще се доокомплектова и модернизира наблюдателната техника на Студентската Астрономическа Обсерватория (САО). Това от своя страна ще даде възможност да се провеждат регулярни наблюдения и да се получава качествен наблюдателен материал, чрез който да реализираме изследването на променливите звезди – нови и ярки сини променливи – в близката спирална галактика М31. 

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Желанието ми е да продължа да се занимавам с научни изследвания и занапред. Силно се надявам в следващите години финансирането за научните изследвания да стане по-адекватно от това до момента и младите и способни хора да имат възможност да печелят подкрепа за своите проекти и да се развиват на световно ниво.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Действайте смело, ако сте сигурни, че науката е това, с което искате да се занимавате. С желание, упоритост и най-вече постоянство могат да се постигнат големи резултати.


Д-р Деница Теофанова е главен асистент към Катедра „Биохимия“, Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2011 г. тя получава образователната и научна степен „Доктор“, защитавайки дисертационен труд на тема „ДНК полиморфизми, определящи популационните групи на чернодробния метил Fasciola hepatica от Източна Европа. До 2014 г. заема последователно длъжностите асистент и главен асистент в ИБЕИ-БАН, а от 2014 г. води практически занятия по „Биохимия“ и „Биокатализа“, както и лекции по „Метаболизъм и функционална биохимия“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Научноизследователската дейност на д-р Теофанова е насочена към прилагането на различни молекулни маркери, които имат за цел да изяснят генетичния произход, еволюция и филогенетични взаимоотношения на различни групи организми. Настоящите ѝ изследвания са съсредоточени към интегрирането на геномиката и молекулярната биология към растителната биохимия, поставяйки акцент върху идентифицирането на молекулни маркери за стресова толерантност и използването им в маркер-асистирана селекция на устойчиви сортове.

1. Какво провокира интереса Ви към науката?

Смело мога да заявя, че интереса ми към науката датира от момента, в който думата „Биoлогия“ навлезе в речника ми още в началното училище. Той се доразвиваше и разширяваше с всяка моя следваща стъпка – в Националната Природо-Математиеска гимназия с профил „Биология“, в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, Биологически факултет, в БАН, където изработих дисертационния си труд и дори в момента, когато към научно-изследователската си дейност добавих и преподавателска, чрез която се опитавам да „заразя“ и други млади хора със страст към науката. Във всеки един от тези моменти до мен са били прекрасни преподаватели и колеги, които допълнително са поощрявали и провокирали интереси от различно естество и са ми показвали и доказвали, че именно науката е тази, която може да отвори очите на човек за съвсем различен мироглед, с което впоследствие е възможно да бъде отворена и всяка врата в живота, колкото и здраво залостена да е тя. А „Биологията“ ... тя е навсякъде – в омайната природа, в неизброимите възможности за запазването на човешкото здраве и качество на живот, в разгадаването на тайните за призхода и еволюцията.

2. Каква е темата на проекта, по който работите?

„Древни житни култури – генетичен ресурс за устойчиво земеделие и подобрено качество
на живот“.

3. С какво Ви помогна стипендията „За жените в науката“?

Благодарение на стипендията „За жените в науката“, подкрепена от L’Oreal и UNESCО, ще имам възможността да реализирам едно научно-изследователско хрумване, което не само ще е в унисон със съвременните тенденции в здравословното хранене за обогатяване на диетите с пълнозърнести храни, при които се запазват по-голяма част от витамините и други ценни съставки на зърното и се намалява приема на разтворими въглехидрати, но и ще предостави възможност да се изследва генетичното разнообразие, еволюция и абиотичната устойчивост на набиращите популярност в световен мащаб еднозърнест лимец (Triticum monococcum), двузърнест лимец (Triticum dicoccum), спелта (Trititcum spelta) и др., които са едни от най-ранно култивираните форми пшеница – първоначално генетично възникнали преди около 11 000 г.пр. Хр. Освен очевидните положителни ефекти върху качеството на храната (ниско съдържание на глутен и по-голямо съотношение на белтъци към въглехидрати), тези предшественици на пшеницата вероятно крият и по-богат генетичен пул, свързан с по-висока устойчивост към абиотичен стрес и по-малки загуби за икономиката и селското стопанство, и следователно по-устойчиво земеделие. Стипендия като настоящата ще подпомогне не само експерименталното осъществяване на целите на проекта, но и представянето и разпространяването на резултатите под формата на публикационна дейност, участия в различни научни форуми, както и за подготовката на дипломни разработки на студентите, работещи в екипа ни.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Виждам се като развиващ се в областта си учен, непрестанно търсещ възможности, както финансови, така и за колаборация с други учени (защото без такава, наука не може да се гради). Виждам бъдещето си също и като човек, който никога няма да се откаже от страстта си към молекулярната еволюция и геномиката и който се опитва, не само да я развива, но и да я надгражда и интегрира в безграничната сфера на молекулярната биология и биохимия на растителния свят. Оптимистично съм настроена и към утвърждаването си не само в България, но и като конкурентноспособен международно признат учен, който ще подклажда не само в себе си научна страст, но и в студентите и децата си. Смятам, че и трудни моменти ще има (няма как без тях), но те само ще стимулират амбицията за преодоляването им и за осъществяването на мечтите и целите ми в областта на биологичните науки.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще? 

Ще ги посъветвам винаги да следват инстинктите си, да подклаждат научното си любопитство и любознателност, да не се отказват от амбициите си и винаги да вярват в неограничените възможности за развитие на науката, която са избрали, както и своите. Моите съвети включват и това да не се огъват пред непрестанно възникващите пред тях пречки и трудности, а дори да се стимулират да постигат с още повече упорство целите си, както и никога да не изневеряват на тази наука, която са избрали, стига да е наистина това, за което са се борили и са желали искрено.


Д-р Мария Соскова е доцент към катедра „Математическа логика и приложенията ѝ“ във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2008 г. тя защитава дисертация  в университета на Лийдс, Великобритания. От 2008 г.  работи в СУ „Св. Климент Охридски“, като през 2012 г. става доцент.  В периода 2012 – 2015 г. д-р Соскова е стипендиант по програмата „Мария Кюри“ на Европейската комисия и прекарва първите две години от този период на специализация в Калифорнийксия университет „Бъркли“. От 2014 г. тя е преподавател и ръководител на магистърската програма „Логика и алгоритми“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Научните изследвания на д-р Соскова са в областта на теорията на изчислимостта, на кръстопътя между информатиката и математиката, и по-специално в теорията на степените. Тя е автор на 30 научни статии в международни списания. През 2013 г., заедно с Христо Ганчев и логическата група в университета на Уисконсин – Мадисън, разрешава един от основните открити проблеми в теорията на номерционните степени. Резултатът е публикуван в „Журнал на Американската математическа асоциация“, едно от най-престижните научни списания по математика в света.

1. Какво провокира интереса ви към науката?

Моите родители са учени и аз от малка винаги съм била заобиколена от наука. Сутрин рано на закуска баща ми проф. Иван Сосков с ентусиазъм и хъс говореше за новите си открития и идеи в своята научна работа. Аз израстнах с убеждението, че науката е стойносттно занимание, което води до удовлетворение и щастие. По-късно, когато започнах да работя над дипломната си работа, първият ми сериозен сблъсък с отркит проблем, успях да запаля своя ентусиазъм и хъс към науката и аз бях тази, която на закуска нямаше търпение да сподели своите нови идеи.

2.  Каква е темата на проекта, по който работите?

Целта на проекта е да се докаже устойчивост на модела на информационното съдържание на ественетите проблеми. Темата на проекта е в областта на теория на изчислимостта, клон от математическата логика. Областта води началото си от програмата на Хилберт от 1900 г., в която той представя 23 открити проблема като насока към бъдещото развититие на математиката. В част от тези проблеми, Хилберт изисква, не просто решение, а алгоритъм. Понятието алгоритъм няма ясна математическа формулировка до изследванията на Тюринг и Чърч, които през 1936 г. независимо представят еквивалентни формални дефиниции, базирани върху абстрактен модел на изчислителна машина. Този модел води в последствие до появата на съвременните компютри. От формалната дефиниция на алгоритъм лесно се вижда, че има проблеми, които не са алгоритмично разрешими. Тюринг предлага метод за класифициране на тяханата сложност, модела на информационното съдържание на ествените проблеми. През 1976 г. Роджърс поставя въпросът за неговата устойчивост: възможно ли е да има два такива модела, които са структурно неразличими. Отговорът на този въпрос би ни дал яснота за класификацията на редица естествени проблеми в най-различни области на естествените науки.

3. С какво Ви помогна стипендията „За жените в науката“?

Стипендията "За жените в науката" ми помогна да осъществя редица пътувания до университети и конференции в чужбина, на които имах възможността да разговарям и работя с най-добрите учени в областта на теория на изчислимостта.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Надявам се да успея да стана стара жена учен в България. Екипът, с който работя е изключително силен. Академичната среда е прекрасна, чувствам постоянната подкрепа на своите колеги и с удоволствие работя с тях. Надявам се да имам възможността да се отплатя на своите колеги, като от своя страна предоставя подкрепа на бъдещите млади учени.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават
с наука за в бъдеще?

Бих ги посъветвала да се въоръжат с търпение. Интересните проблеми обикновено са тези, които нямат лесно решение. Бих ги посъветвала да са смели, да не се страхуват от неизвестното, сложното или недостъпното. Бих ги посъветвала да се наслаждават на чистата красота на нетривиалните идеи и да не стават зависими от чуждото менние.

Комисия за присъждане на стипендиите

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

Проф. дбн Румен Панков, дбн
Заместник-ректор научноизследователска и проектна дейност
Професор по Клетъчна биология
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА

Проф. Александър Драйшу, дфн
Декан
Факултет по Физика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Мариела Оджакова
Декан
Факултет по Биология
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Марин Иванов
Декан
Геолого-географски факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц.  д-р Ивайла Панчева
Заместник-декан
Факултет по химия и фармация
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. Цветанка Маринова
Заместник-декан
Медицински факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц.  Надя Златева
Заместник-декан
Факултет по математика ин информатика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Калина Костадинова
член на Националната комисия на Р България за ЮНЕСКО, Сектор „Наука”

Ана Попара
Научен директор
L’Oréal България

Официални партньори:

For Women in Science Paris Loreal UNESCO Софийски университет

С медийната подкрепа на: