„За жените в науката“ 2012

Церемония по награждаването

Официалната церемония по награждаването на стипендиите „За жените в науката“ се проведе под патронажа и домакинството на Министерството на образованието, младежта и науката.

Награждаването на двете стипендиантки, като изключително важно научно и социално значимо събитие, бе уважено от Йорданка Фандъкова, кмет на София, акад. Никола Съботинов, председател на БАН, Румяна Митрева, главен секретар на Националната комисия на Р България за ЮНЕСКО, и други.

Стипендиантите бяха обявени от проф. Румен Панков, председател на Комисията за присъждане на стипендиите, а сертификатите бяха официално връчени от Бриджит Стрелър, генерален директор на L'Oréal България.

Видео

XXX

Галерия

Стипендианти

Василка Стефлекова е учен към Институт на твърдото тяло към Българска академия на науките.

Проектът й със заглавие „Емисионна спектроскопия с лазер-разряд в кух катод за преки анализи“ има за цел да разшири приложното поле на лазерните технологии.

Целта е да се разработи прилагане на нов метод за анализ на материалите.

1. Какво провокира интереса Ви към науката?

Интересът ми към науката е провокиран от възможността да се занимавам с полезни за обществото дейности. Един типичен пример са научните разработки, свързани с лазерните технологии. Тяхното развитие е изключително важно поради широкото им приложение в медицината, археологията, промишлеността и др.

2. Каква е темата на проекта, по който работите/работихте с помощта на стипендията?

Темата на проекта ми беше „Емисионна спектроскопия с лазер-разряд в кух катод за преки анализи“. Идеята  на този научноизследователски проект бе да се разшири приложното поле на лазерните технологии и по-специално за директен анализ на археологически обекти (без приготвяне на специална проба), което в много от случаите позволява съхраняване целостта на изследвания обект.

3. С какво Ви помогна стипендията „За жените в науката“?

Стипендията ми даде възможност да взема участие в конференции, на които докладвах получените резултати по проекта; да посетя чуждестранни колеги за обмяна на опит; да  набавя консумативи и материали, необходими за осъществяването на експеримента.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

На този въпрос ми е трудно да отговоря. Надявам се да имам възможност да продължа да се развивам в избраната от мен област.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Ще посъветвам тези момичета да осъществят мечтата си. С помощта на европейски проекти и такива, финансирани от различни фондации, те ще имат възможност да посетят и да работят в различни лаборатории по света в желаната от тях област.


Ралица Зидарова е учен в Централна лаборатория по Обща екология към Българска академия на науките.

Проектът й е на тема „Кремъчните водорасли от остров Ливингстън – таксономия, екология и биогеография“.

Ралица изучава биоразнообразието и екологията на водорасли от Антарктика. Самата тя е участник в четири български антарктически експедиции.

1. Какво провокира интереса Ви към науката?

Не бих казала, че е точно интерес към науката като цяло, а по-скоро към част от науката. Аз съм любознателна натура и всяко нещо, независимо дали от научно или от друго естество, в което мога да видя достатъчно голямо предизвикателство, ме заинтригува. Така се случи и с кремъчните водорасли – невидими за човешкото око, но притежаващи огромна красота и многообразие от форми организми. Специалният ми интерес към антарктическите кремъчни водорасли беше събуден от недостатъчния брой изследвания в региона, но и от приключенския ми дух.

2. Каква е темата на проекта, по който работите/работихте с помощта на стипендията?

Темата, по която работих, беше „Кремъчните водорасли от остров Ливингстън (Южни Шетландски острови, Антарктика): таксономия, екология и биогеография“. Това беше едно детайлно изследване на непознати досега за науката видове, целящо описанието им и изясняването на техните екологични предпочитания и разпространение с оглед на възможното им бъдещо използване като индикатори за промените в условията на средата.

3. С какво Ви помогна стипендията „За жените в науката“?

За мен стипендията беше изключително полезна, тъй като ми даде възможност да работя с най-новите методи за изследване на кремъчни водорасли, т.е. по-добра база за работа на световно ниво. Бяха описани и нови за науката видове в реномирани международни списания с висок импакт фактор, което подобри моята професионална биография и ми даде възможност за по-бърз растеж в кариерата. Но също и престиж.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Надявам се всички да положим усилия за постигането на по-добри условия на работа и по-добро заплащане.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Да бъдат търпеливи за постигането на целите си, защото в науката резултатите идват много бавно.

Комисия за присъждане на стипендиите

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

Проф. дбн Румен Панков, дбн
Заместник-ректор научноизследователска и проектна дейност
Професор по клетъчна биология
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА

Доц. д-р Божидар Галуцов
Декан
Факултет по биология
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Любомир Спасов
Декан
Факултет по медицина
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. Тони Спасов, дхн
Декан
Факултет по х имия
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. Симеон Ангелов
Съветник по международните въпроси на председателя на БАН,
член на Бюрото на Националната комисия на Р България за ЮНЕСКО

Бриджит Стрелър
Генерален директор
L’Oréal България

Официални партньори:

For Women in Science Paris Loreal UNESCO Софийски университет

С медийната подкрепа на: